Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Не ме лъжи. Ти просто се мъчиш да я защитиш.

Даниил вирна брадичка и го загледа предизвикателно.

— Нима и ти не си тук за това?

Преди Опоткин да смогне да отговори, Мец се върна.

— Случаят все още се обсъжда — съобщи той.

Опоткин се представи и показа на Мец личната си карта.

— Въпросът е не дали Таня Дворкина трябва да бъде наказана, а как — рече той.

— Точно така, другарю — почтително се съгласи Мец. — Бихте ли желали да дойдете с мен?

Опоткин кимна и го поведе надолу по стълбите.

— Няма да им позволи да я измъчват, нали? — тихо попита Димка.

— Опоткин вече беше бесен на Таня — тревожно отвърна Даниил.

— За какво? Мислех, че тя е добра журналистка.

— Блестяща е. Но отклони поканата за тържество в дома му в събота. Той искаше и Вие да идете. Опоткин обича важните хора. Отказът наистина му причинява болка.

— Мамицата му.

— Казах й, че трябваше да приеме.

— Наистина ли я пратихте на площад „Маяковски“?

— Не. Никога не бихме могли да напишем история за такова неофициално събиране.

— Благодаря, че опитахте да я защитите.

— За мен беше чест. Но не мисля, че свърши работа.

— Какво ще стане според Вас?

— Може да я уволнят. А по-вероятно ще я пратят на някое неприятно място като Казахстан — Даниил се свъси. — Трябва да измисля някакъв компромис, който да задоволи Опоткин, но да не е твърде тежък за Таня.

Димка погледна входа и забеляза един мъж на четиридесетина години със строга къса военна подстрижка и в униформата на червеноармейски генерал.

— Най-сетне, вуйчо Володя — каза той.

Володя Пешков имаше същите наситеносини очи като Таня.

— Какво е това? — гневно попита той.

Димка му разказа. Когато привършваше, Опоткин се върна. Той заговори раболепно на Володя.

— Другарю генерал, обсъдих проблема с Вашата племенница с приятелите ни от КГБ и те ще бъдат доволни, ако аз се заема с него като с вътрешна работа на ТАСС.

Димка се отпусна облекчено. После се запита дали цялото държание на Опоткин не е било някакъв негов ход, с който да се намести в положение, че да изглежда, че прави услуга на Володя.

— Позволете да предложа нещо — отговори Володя. — Можете да опишете инцидента като сериозен, без да обвинявате никого и просто да преместите Таня на друг пост.

Това беше наказанието, което Даниил спомена малко по-рано.

Опоткин кимна умислено, все едно разсъждава по въпроса; Димка обаче беше сигурен, че той с готовност би се съгласил с всяко „предложение“ от генерал Пешков.

— Може би назначение някъде в чужбина — намеси се Даниил. — Тя говори немски и английски.

Димка знаеше, че това е преувеличение. Таня беше изучавала и двата езика в училище, но това не значеше, че ги говори. Даниил се опитваше да попречи на заточението й в някой затънтен съветски край.

— И би могла да продължава да пише статии за моя отдел — додаде Даниил. — Бих предпочел да не я губя за новините — твърде добра е.

Опоткин се поусъмни:

— Не можем да я пратим в Лондон или Бон. Ще изглежда като награда.

Вярно беше. Назначенията в капиталистическите страни се ценяха.

Издръжката беше колосална и макар парите да не можеха да купят толкова, колкото в Съветския съюз, съветските граждани живееха на Запад далеч по-добре, отколкото у дома.

— Може би в Източен Берлин или във Варшава — предложи Володя.

Опоткин кимна. Назначението в друга комунистическа страна повече приличаше на наказание.

— Радвам се, че можахме да го уредим — заключи Володя.

Опоткин се обърна към Димка.

— В събота вечер имам празненство. Може би бихте искали да дойдете?

Димка предполагаше, че това ще подпечата сделката. Той кимна.

— Таня ми каза за това — рече той с престорен ентусиазъм. — И двамата ще дойдем. Благодаря Ви.

Опоткин засия.

Даниил се намеси.

— Знам едно назначение в комунистическа страна, което точно сега е свободно. Спешно ни трябва човек там. Таня би могла да тръгне утре.

— Къде е това? — попита Димка.

— Куба.

Опоткин, вече в слънчево умонастроение, каза:

— Това може да е приемливо.

„Определено е по-добре от Казахстан“, рече си Димка.

Мец се върна в преддверието заедно с Таня. Сърцето на Димка се сви: тя изглеждаше бледа и уплашена, но невредима. Мец заговори едновременно почтително и предизвикателно, като куче, което лае, защото се страхува.

— Позволете да предложа младата Таня да се държи настрани от поетическите четения за известно време.