Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— В училище през цялото време вярвах, че съм тъп — обясни той на Бийп. Двамата бяха в чамовата кухня на Дейзи Фарм и току-що бяха сложили Джон Лий да спи. — Учителите така казваха. Родителите ми знаеха, че не съм тъп, затова прецениха, че съм мързелив.

— Ти не си мързелив — отвърна Бийп. — Ти си най-работливият човек, когото познавам.

— Нещо не ми беше наред, но не знаехме какво. Вече знаем.

— И ще можем да се погрижим Джон Лий да не страда като теб.

Отколешната борба на Дейв с писането и четенето намери обяснение.

Това не му тежеше от години, откак стана автор на песни, на които припяваха милиони. Въпреки това изпита огромно облекчение. Една загадка се разкри и се намери обяснение на един тежък недъг. И най-важното беше, че той знаеше какво да направи, та да не бъде засегнато следващото поколение.

— Знаеш ли какво друго има? — попита Бийп и наля чаша каберне совиньон от Дейзи Фарм.

— Аха — рече Дейв. — Най-вероятно е мой.

Бийп не беше сигурна дали баща на Джон Лий е Дейв или Вали. Докато момченцето растеше, променяше се и заприличваше все повече на Дейв, те не знаеха дали приликата е наследствена или придобита: жестове на ръцете, начин на изразяване, увлечения — всичко, което можеше да се научи от момче, обожаващо татко си.

— Не е окончателно — каза Бийп. — Но е силно доказателство.

— И без това не ни пука.

Те обаче се бяха зарекли да не споделят това съмнение с никого, включително със самия Джон Лий.

Сватбата на Кам се състоя в новопостроена католическа църква в градеца Отвоцк, близо до Варшава. Кам беше приел католицизма. Дейв не се съмняваше, че го е направил по напълно цинични съображения.

Булката беше в бялата рокля, с която се беше омъжила майка й. На поляците се налагаше да си доносват дрехите.

„Лидка е стройна и привлекателна“, рече си Дейв, „с дълги крака и хубав бюст, но нещо в устата й подсказва неумолимост“. Навярно я съдеше строго — вече петнадесет години беше рок звезда и гледаше цинично на момичетата. Неговият опит показваше, че са готови да преспят с даден мъж, за да спечелят нещо, по-често, отколкото повечето хора допускат.

Трите шаферки си бяха ушили къси летни рокли от яркорозов памучен плат.

Приемът беше в американското посолство. Уди Дюър плати, а посолството успя да осигури изобилна храна и напитки, различни от водка.

Бащата на Лидка разказа виц наполовина на полски, наполовина на английски. Един човек влязъл в държавна касапница и поискал кило говеждо.

— Нйема.

— Тогава свинско.

— Нйема.

— Телешко?

— Нйема.

— Пилешко.

— Нйема.

Клиентът си излязъл. Жената на касапина казала:

— Този човек е луд.

А касапинът отговорил:

— Луд, ама как помни!

Американците се попритесниха, обаче поляците се смяха от сърце.

Дейв беше помолил Кам да не казва, че зет му е от Плъм Нели, но новината плъзна, както обикновено, и приятелките на Лидка го обсадиха. Шаферките вдигнаха голям шум и стана ясно, че той може да отведе в леглото си която пожелае, а едната дори намекна, че ако му се прииска, може да вземе и трите.

— Трябва да се запознаете с моя басист — отговори Дейв.

Докато Кам и Лидка изпълняваха първия танц, Бийп тихо каза на Дейв:

— Знам, че е плазмодий, обаче ми е брат и не може да не ми стане приятно, че най-сетне е намерил момиче.

— Сигурна ли си, че Лидка не е проста златотърсачка, която иска американски паспорт?

— Родителите ми се опасяват от това. Но Кам е на тридесет и четири и е ерген.

— Май си права — съгласи се Дейв. — Какво има да губи?

Когато присъства на първото национално събрание на Солидарност през септември 1981 Таня Дворкина беше изпълнена със страх.

Събранието започна работа в катедралата в „Олива“, северно предградие на Гданск. Две остри като ками кули застрашително фланкираха ниския бароков портал, през който влязоха делегатите. Таня седна до Данута Горска, нейната съседка във Варшава. Данута беше журналистка и организаторка в Солидарност. Също като Таня, Данута пишеше блудкави репортажи според партийната линия в официалния печат, а през останалото време преследваше своите си цели.

Архиепископът прочете умиротворителна проповед за мира и любовта към отечеството. Макар папата да беше твърд, полското духовенство не беше единно в отношението си към Солидарност. Духовниците ненавиждаха комунизма, но авторитаризмът им беше вътрешно присъщ и бяха враждебно настроени към демокрацията. Някои духовници показваха геройска храброст срещу режима, но църковната йерархия искаше да замени една безбожна тирания с християнска тирания.