Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Но Таня вече прекарваше втора събота без него. Не беше сигурна защо. Дали му беше омръзнала? Мъжете често се отегчаваха. Единственият мъж, който си оставаше трайно в живота й, беше Василий, а тя никога не беше спала с него.

Установи, че той й липсва. Така и не си позволи да се влюби, понеже беше женкар, но се чувстваше привлечена от него. Започваше да осъзнава, че в мъжете харесва храбростта. Тримата най-важни мъже в живота й бяха Пас Олива, Стас Павлак и Василий. По една случайност и тримата бяха страшно хубави. Но бяха и смели. Пас се беше изправил срещу могъщите Съединени щати, Стас предаваше тайните на Червената армия, а Василий се противопоставяше на властта на Кремъл. От тримата той най-много вълнуваше ума й, понеже беше написал смазващи истории за Съветския съюз, докато гладуваше и мръзнеше в Сибир. Таня се питаше как ли е и искаше да знае какво пише сега. Чудеше се дали се е върнал към привичките си на Казанова, или наистина се е укротил.

Легна си и чете Доктор Живаго на немски — още не беше издаден на руски — докато й се доспа и изгаси лампата.

Събуди се от думкане. Седна в леглото и запали лампата. Беше два и половина сутринта. Някой блъскаше по врата, но не по нейната.

Стана и погледна през прозореца. Колите, паркирани от двете страни на улицата, бяха покрити с нов слой сняг. В средата на платното имаше две полицейски коли и един БТР-60, небрежно спрени как да е от ченгетата, които знаеха, че могат да правят каквото си искат.

Шумът до жилището й мина от блъскане в трошене. Като че някой опитваше да събори сградата с парен чук.

Таня наметна халат и отиде в антрето. Взе репортерската карта на ТАСС, която лежеше на масичката, ключовете за колата и малко дребни пари. Отвори вратата и погледна в коридора. Не се случваше нищо. Само още двама съседи надзъртаха тревожно.

Таня подпря отворената врата със стол и излезе. Шумът идеше от долния етаж. Погледна през перилата и видя група мъже в камуфлажните униформи на ЗОМО, печално известните паравоенни отряди на милицията. Те размахваха палки и чукове и разбиваха вратата на нейната приятелка Данута Горска.

— Какво правите? Какво става? — провикна се Таня.

Някои съседи също викаха и задаваха въпроси. Милиционерите не обръщаха внимание.

Вратата се отвори и на прага застана съпругът на Данута, уплашен очилат човек по пижама.

— Какво искате? — попита той. Отвътре се чу детски плач.

Милиционерите го избутаха и влязоха.

Таня тичешком слезе по стълбите.

— Не можете да правите това! — викна тя. — Трябва да се идентифицирате!

От жилището излязоха двама яки милиционери, които влачеха Данута. Гъстите й коси бяха разчорлени и тя беше облечена в нощница и бял бродиран халат.

Таня застана пред тях и препречи пътя им към стълбите. Вдигна репортерската си карта.

— Аз съм съветски репортер!

— Тогава се разкарай от тук — отвърна единият. Замахна към нея с бухалката, която държеше в лявата си ръка. Ударът не беше премерен, понеже онзи се мъчеше да удържи борбената Данута, ала железният прът удари Таня в лицето. Причерня й от болка и отстъпи. Двамата милиционери минаха край нея и повлякоха Данута по стълбите.

Дясното око на Таня беше пълно с кръв, но с лявото виждаше. От жилището излезе трети милиционер, който носеше пишеща машина и телефонен секретар.

Мъжът на Данута пак излезе с дете на ръце.

— Къде я водите? — попита той. Онези не отговориха.

— Ей сега ще се свържа с армията и ще разбера — каза му Таня. Притисна с ръка нараненото си лице и се качи обратно горе.

Погледна се в огледалото в антрето. Имаше рана на челото, а бузата й беше червена и вече отичаше, но тя прецени, че няма счупени кости.

Вдигна телефона да се обади на Стас.

Телефонът не работеше.

Включи телевизора и радиото. Екранът беше празен, а радиото мълчеше.

Значи не ставаше въпрос само за Данута.

Една съседка влезе след нея в апартамента й.

— Нека повикам лекар — каза жената.

— Нямам време — отговори Таня. Влезе в банята, натопи кърпа на чешмата и предпазливо изми лицето си. После се върна в спалнята и набързо се облече във ватирано бельо, джинси, дебел пуловер и тежко палто, подплатено с кожа.

Изтича по стълбите и влезе в колата. Пак валеше сняг, но главните улици бяха почистени. Таня скоро видя причината за това. Танковете и военните камиони бяха навсякъде. С все по-силно чувство за обреченост Таня разбра, че арестът на Данута е само малка част от нещо страшно и огромно.