Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Той отвори бутилка грузинско шампанско и сервира мезета — препечен хляб с яйчена салата и домат, и хайвер, и краставички. Таня се питаше кой ги е приготвил. Беше му по силите да накара някоя от приятелките си.

Апартаментът беше уютен, пълен с книги и картини. Василий имаше и касетофон. Вече беше заможен, дори и без богатствата от авторските права в чужбина, които не можеше да получи.

Той поиска да узнае всичко за Полша. Как Кремъл беше разгромил Солидарност, без да нахлува в страната? Защо Ярузелски предаде полския народ? Не допускаше, че апартаментът му се подслушва, но пусна касета с музика на Чайковски за всеки случай.

Таня му каза, че Солидарност не е мъртва, а е в нелегалност. Много от мъжете, арестувани по законите на военното положение, още бяха в затвора, но сексистката тайна милиция не беше успяла да оцени важната роля на жените. Почти всички организаторки бяха още на свобода, включително Данута, която беше арестувана и после пусната. Отново работеше тайно — издаваше нелегални вестници и памфлети и възстановяваше контактите.

Въпреки това Таня не хранеше надежда. Ако поляците въстанеха отново, отново щяха да ги смажат. Василий беше по-оптимистично настроен.

— За малко да успеят. За половин век никой не е бил толкова близо до разгрома на комунизма.

„Като едно време е“, помисли Таня. Чувстваше се уютно, а шампанското я отпускаше. През шестдесетте, преди ареста на Василий, двамата често седяха така, разговаряха и спореха за политика, литература и изкуство.

Каза му за обаждането на Михаил Горбачов.

— Особняк е — каза Василий. — Често го виждаме в Министерството на земеделието. Той е човек на Юрий Андропов и е твърд комунист. Жена му е още по-зле. И все пак Горбачов подкрепя реформаторските идеи винаги, когато може да го направи, без да ядоса началството.

— Брат ми има високо мнение за него.

— Когато Брежнев умре — което, дай Боже, да не е много далеч — Андропов ще иска да поеме кормилото и Горбачов ще го подкрепи. Ако Андропов не успее, и с двамата е свършено. Ще ги пратят в провинцията. Но ако Андропов успее, Горбачов го чака светло бъдеще.

— Във всяка друга страна Горбачов — на петдесет, е на съвсем подходяща възраст за водач. Тук обаче е твърде млад.

— Кремъл е гериатрично отделение.

Василий поднесе борш.

— Вкусно е — каза Таня. Не се удържа да попита — Кой го сготви?

— Аз, разбира се. Кой друг?

— Не знам. Имаш ли прислужница?

— Една бабушка идва да чисти и да ми глади ризите.

— Значи някоя от приятелките ти?

— В момента нямам приятелка.

Таня се заинтригува. Спомни си последния им разговор, преди да замине за Варшава. Василий твърдеше, че се е променил и е съзрял. Тя му отговори, че трябва не само да го каже, но и да го докаже. Сигурна беше, че това е просто поредната част от разговора, която цели да я вкара в леглото. Възможно ли беше да бърка? Съмняваше се.

След като се нахраниха, Таня го попита какво мисли за приходите от авторските права, които се трупаха в Лондон.

— Би трябвало ти да вземеш парите — каза Василий.

— Не говори глупости. Ти написа книгите.

— Имах малко за губене — вече бях в Сибир. Нямаше какво толкова да ми направят, освен да ме убият, а за мен смъртта щеше да е облекчение. Но ти рискува всичко — кариерата, свободата и живота си. Ти заслужаваш парите повече от мен.

— Е, не бих ги взела, дори и да можеше да ми ги дадеш.

— Значи сигурно ще си стоят там, докато умра.

— Не се ли изкушаваш да избягаш на Запад?

— Не.

— Звучиш убеден.

— Убеден съм.

— Защо? Ще си свободен да правиш каквото искаш през цялото време. Без повече радиопиеси.

— Не бих заминал… освен ако и ти не заминеш.

— Не говориш сериозно.

Василий сви рамене.

— Не очаквам да ми повярваш. И защо да ми вярваш? Но ти си най-важният човек в живота ми. Дойде в Сибир да ме намериш — никой друг не го направи. Опита да ме освободиш. Изнесе тайно работите ми на Запад. В продължение на двадесет години ти си най-добрият приятел, когото човек може да има.

Таня се развълнува. Никога не беше гледала така на нещата.

— Благодаря ти, че го казваш.

— Това е самата истина. Няма да си тръгна — отговори той. После додаде: — Освен, разбира се, ако и ти не дойдеш с мен.

Тя се вторачи в него. Предложението му сериозно ли беше? Боеше се да попита. Погледна през прозореца към снежинките, които се въртяха в светлината на уличните лампи.

— Двадесет години, а никога дори не сме се целунали — каза Василий.