Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Но аз не виждам никакви руснаци!

— Не. Поляците сами го направиха.

— Американското правителство знаеше ли, че това ще се случи? Стас каза ли ви?

Кам не отговори.

Таня прие това за потвърждение.

— Не може ли Рейгън да направи нещо, за да го спре?

Кам изглеждаше объркан и разочарован като нея самата.

— Мислех си, че може — каза той.

Таня чу как гласът й се извисява до безпомощен писък.

— Защо тогава не го направи, за Бога?

— Не знам. Просто не знам.

Когато Таня се прибра в Москва, в дома на майка й я очакваше букет от Василий. Откъде беше намерил рози в Москва през януари?

Цветята бяха светло петно в пустиня. Таня беше понесла два удара: Стас я беше измамил, а генерал Ярузелски беше предал полския народ. Стас се оказа не по-добър от Пас Олива и сега Таня трябваше да се пита какво не е наред със способността й да преценява. Може би грешеше и за комунизма. Открай време вярваше, че комунизмът не може да трае вечно. Беше ученичка през петдесет и шеста, когато унгарското народно въстание беше смазано. Дванадесет години по-късно същото се случи с Пражката пролет, а след още тринадесет и Солидарност пое по същия път. Може би комунизмът наистина беше бъдещето, както дядо Григорий вярваше до смъртта си. А ако беше така, животът на племенниците й, децата на Димка, Гриша и Катя, щеше да бъде мрачен.

Скоро след като Таня се завърна у дома Василий я покани на вечеря.

Съгласиха се, че вече могат да дружат открито. Василий беше реабилитиран. Неговото радиопредаване се оказа с траен успех и той беше звезда в Съюза на писателите. Никой не знаеше, че освен това Василий е и Иван Кузнецов, дисидентът автор на Измръзване и други антикомунистически романи, които се продаваха отлично на Запад. „Забележително е, че двамата успяхме да опазим тайната толкова време“, каза си Таня.

Готвеше се да си тръгне от редакцията и да се отправи към жилището на Василий, когато я спря Пьотр Опоткин. Присвиваше очи заради дима на увисналата между устните цигара.

— Пак го направи — каза той. — Получаваме оплаквания от най-високо равнище заради статията ти за кравите.

Таня беше посетила Владимирска област, където чиновниците от Комунистическата партия бяха толкова некадърни, че добитъкът масово измираше, докато фуражът гниеше в плевниците. Тя написа гневна статия и Даниил я пусна.

— Предполагам, че са се оплакали подкупните лентяи, които допуснаха кравите да измрат — каза тя.

— Махни ги тях. Получих писмо от секретаря по идеологията в ЦК!

— Знае за кравите, нали?

Опоткин бутна пред нея лист хартия.

— Ще се наложи да публикуваме опровержение.

Таня го взе, без да чете.

— Защо така си се загрижил да защитаваш хора, които съсипват страната ни?

— Не можем да подриваме партийните кадри!

Телефонът на бюрото на Таня звънна и тя отговори.

— Таня Дворкина.

Един смътно познат глас каза:

— Написали сте статия за измрелите крави във Владимир.

Таня въздъхна.

— Да, написах и вече ме смъмриха. Кой се обажда?

— Аз съм секретарят по земеделието. Казвам се Михаил Горбачов. Интервюирахте ме през седемдесет и шеста.

— Така беше.

Таня прецени, че и Горбачов ще я нахока като Опоткин.

— Обадих се да Ви поздравя за отличния анализ — каза Горбачов.

Таня се удиви.

— Аз… ъъ… Благодаря, другарю.

— От жизнено значение е да прекратим тази неефективност в нашите стопанства.

— Хм, другарю секретар, имате ли нещо против да кажете това на моя главен редактор? Тъкмо обсъждаме статията и той говори за опровержение.

— Опровержение? Глупости. Дайте го на телефона.

Таня се ухили и каза на Опоткин:

— Секретарят Горбачов иска да говори с теб.

Опоткин първо не й повярва. Взе телефона и попита:

— С кого говоря, моля?

Оттам нататък само слушаше и от време на време казваше „Да, другарю“.

Най-после затвори телефона. Отдалечи се, без да каже нищо на Таня.

С дълбоко задоволство тя смачка опровержението и го изхвърли в кошчето.

Отиде в дома на Василий, без да знае какво да очаква. Надяваше се той да не я покани в харема си. За всеки случай беше облякла отблъскващи сиви шевиотени панталони и развлечен сив пуловер, та да не го насърчава. Въпреки това установи, че очаква вечерта с нетърпение.

Василий отвори. Беше със син пуловер и бяла риза, видимо нови. Таня го целуна по бузата и после го огледа изучаващо. Косата му беше вече сива, но си оставаше чуплива и гъста. И на петдесет Василий беше изправен и строен.