Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Планът беше резервен. Но Кам с изумление узна, че Ярузелски е провел учение една седмица след встъпването си в длъжност. Явно го беше обмислял от самото начало.

А Брежнев неотклонно го притискаше да продължава.

По-рано през годината Ярузелски беше устоял на натиска. Тогава Солидарност беше в положение да отговори на удара — работниците бяха окупирали фабрики из цялата страна, а подготовката за обща стачка беше доста напреднала.

Тогава Солидарност надделя и комунистите привидно отстъпиха. Но сега работниците не бяха толкова бдителни.

Освен това бяха гладни, уморени и премръзнали. Всичко беше дефицитно, инфлацията растеше лавинообразно, а разпределението на храните се саботираше от комунистическите бюрократи, които искаха всичко да се върне постарому. Ярузелски прецени, че хората могат да понесат точно толкова трудности, преди у тях да възникне усещането, че завръщането на авторитарното правителство ще е благословия.

Ярузелски искаше съветска инвазия. Беше пратил до Кремъл послание, в което направо питаше: „Можем ли да разчитаме на военна помощ от Москва?“

Отговорът, който бе получил, беше също толкова прям: „Няма да бъдат изпратени войски“.

„Добри новини за Полша“, разсъди Кам. Съветският съюз може и да беше груб насилник, но не беше готов на крайната стъпка. Каквото и да станеше, щеше да е дело на поляците.

Ярузелски обаче можеше да смаже опозицията и без подкрепата на съветските танкове. Неговият план беше тук, върху фотолентата на Стас. Самият Стас явно се боеше от провеждането на плана, понеже беше добавил и ръкописна бележка. Това беше достатъчно необичайно, та Кам да обърне сериозно внимание. Стас пишеше: „Рейгън може да предотврати това, като заплаши, че ще отреже финансовата помощ“.

Кам реши, че това е проницателно. Заемите от западните правителства и банки държаха Полша над водата. Единственото по-лошо от демокрацията беше банкрутът.

Кам беше гласувал за Рейгън, понеже той обеща да е по-агресивен във външната политика. Сега беше неговият шанс. Ако действаше бързо, Рейгън можеше да попречи на Полша да направи огромна крачка назад.

Джордж и Верина имаха приятна къща в предградието „Принц Джордж Каунти“, Мериленд, току до столицата, в района, който Джордж представляваше като конгресмен. Джордж вече трябваше да ходи на църква всяка седмица, всяка неделя в различна деноминация, за да присъства на службите заедно с гласоподавателите си. Работата му включваше няколко такива тегоби, но през повечето време беше искрено ангажиран. Джими Картър падна и сега в Белия дом беше Рейгън, а Джордж можеше да се бори за най-бедните американци, повечето от които бяха черни.

На всеки месец или два Мария Самърс идваше да види кръщелника си, който беше на осемнадесет месеца и проявяваше твърдостта на баба си Джаки. Мария обикновено му носеше книжка. След като хапнеха, Джордж миеше чиниите, Мария ги бършеше и двамата говореха за разузнаване и външна политика.

Мария продължаваше да работи в Държавния департамент. Сега началник й беше държавният секретар Александър Хейг. Джордж попита дали там получават по-добра информация за Полша.

— Много по-добра — отговори Мария. — Не знам какво си направил, но ЦРУ наистина се пооживи.

Джордж й даде да избърше някаква купа.

— И какво става във Варшава?

— Съветите няма да нападнат. Това го знаем. Полските комунисти са ги помолили, но те направо са отказали. Брежнев обаче притиска Ярузелски да обяви военно положение и да премахне Солидарност.

— Това ще е позорно.

— Така смята и Държавният департамент.

Джордж се поколеба.

— Усещам, че има едно „но“…

— Прекалено добре ме познаваш — отговори Мария с усмивка. — Имаме силата да смажем плана за въвеждане на военно положение. Трябва само президентът Рейгън да каже, че бъдещата икономическа помощ зависи от човешките права.

— И защо не го прави?

— Двамата с Ал Хейг не вярват, че поляците наистина ще наложат сами военно положение.

— Кой знае? Може да е разумно предупреждението да се отправи.

— И аз така мисля.

— И защо не го правят?

— Не искат другата страна да разбере колко добро е нашето разузнаване.

— Няма смисъл да разполагаш с разузнавателни данни, ако не ги ползваш.

— Може и да го направят — отговори Мария. — Но точно сега се двоумят.

Две седмици преди Коледа във Варшава валеше сняг. Таня прекара съботната вечер сама. Стас никога не обясняваше защо може или не може да остане в нейното жилище. Тя никога не беше ходила в неговото, макар да знаеше къде живее. Откак го запозна с Кам Дюър, Стас мълчеше по всички въпроси, свързани с армията. Таня заключи, че той се държи така, понеже предава тайни на американците. Стас беше като затворник, който се държеше прилично денем, докато нощем копаеше тунел за бягство.