Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Не църквата обаче притесняваше Таня, нито пък другите сили, които се мъчеха да разединят движението. Много по-страшни бяха заплашителните маневри на съветския военноморски флот в Гданския залив и „сухопътните учения“ на сто хиляди червеноармейци на полската източна граница. Според статията на Данута в днешния брой на Трибуна люду, тази демонстрация на мускули беше в отговор на нарасналата американска агресия. Никой не се лъжеше. Съветският съюз искаше да покаже на всички, че е в положение да нахлуе, ако Солидарност се държи неправилно.

След службата деветстотинте делегати бяха отведени с автобуси в Гданския университет. Събранието щеше да се проведе в огромната спортна зала Оливия.

Всичко това беше особено провокативно. Кремъл мразеше Солидарност. Повече от десетилетие в съветския блок не се беше случвало нищо толкова опасно. Демократично избрани представители от цяла Полша се събираха, за да обсъждат и да вземат решения чрез гласуване, а Комунистическата партия нямаше никакъв контрол. Това беше Парламент във всяко едно отношение, освен по име. Можеше да се нарече революционен, ако самата дума не беше омърсена от болшевиките. Не беше чудно, че Съветският съюз е в треска.

В спортната зала имаше електронно табло за резултати. Когато Лех Валенса стана да говори, таблото светна с кръст и латинския девиз Polonia semper fidelis , „Полша винаги вярна“.

Таня излезе, отиде до колата си и включи радиото. Всички програми предаваха нормално. Съветският съюз още не беше нахлул.

Остатъкът от неделния ден мина без значителни драми. Чак във вторник Таня отново започна да се страхува.

Правителството беше публикувало законопроект за Работническото самоуправление, който даваше на работниците правото на глас при назначаването на управителните тела. Таня горчиво размишляваше как президентът Рейгън и за минута не би обмислил дали да даде такива права на американците. Дори и така законопроектът не беше достатъчно радикален за Солидарност, понеже не даваше на работниците правото да наемат и да уволняват. Затова от профсъюза предложиха национален референдум по въпроса.

Ленин сигурно се въртеше в мавзолея.

А по-лошото беше, че от Солидарност добавиха клауза, че ако правителството откаже референдум, профсъюзът ще го организира сам.

Таня отново усещаше пробождането на страха. Профсъюзът започваше да действа като водач — роля, запазена по правило за Комунистическата партия. Атеистите превземаха църквата. Съветският съюз никога нямаше да приеме това.

Резолюцията беше приета само с един глас против и делегатите станаха на крака и сами се аплодираха.

Но това не беше всичко.

Някой предложи да се прати послание до работниците в Чехословакия, Унгария, Източна Германия и „всички народи в Съветския съюз“. Освен другото, там се казваше: „Ние подкрепяме онези сред вас, които са се решили да тръгнат по трудния път на борбата за свободни профсъюзи“. Посланието се прие с вдигане на ръка.

Таня беше сигурна, че са отишли твърде далеч.

Най-големият страх на Съветския съюз беше, че полският кръстоносен поход за свобода ще се разпространи и в други страни отсам Желязната завеса — а делегатите необмислено насърчаваха тъкмо това! Сега инвазията изглеждаше неизбежна.

На другия ден печатът беше пълен с негодуванието на Съветския съюз. „Солидарност се меси във вътрешните работи на суверенни държави“, пищеше Москва.

Но не нахлуваше.

Съветският вожд Леонид Брежнев не искаше да нахлува в Полша. Не можеше да си позволи да загуби доверието на западните банки. Планът му беше друг. Кам Дюър узна от Стас какъв е този план.

За обработката на суровия материал от Стас винаги отиваха няколко дни. Вземането на фотолентите при опасна тайна размяна беше само началото. Лентата трябваше да се прояви в тъмната стаичка на американското посолство, а документите — да се отпечатат и копират. После преводач с високо ниво на допуск до секретни документи сядаше и превеждаше материала от полски и руски на английски. Ако имаше по сто и повече страници — както се случваше често — това отнемаше дни. Резултатът трябваше да се напечата и копира отново. И чак тогава Кам можеше да види що за риба се е хванала в мрежата му.

С настъпването на мразовитата варшавска зима Кам поглъщаше новата купчина документи, когато откри подробно разработен план за налагане на строг контрол, изработен от полското правителство. Властите щяха да обявят военно положение, да суспендират всички права и да отменят всички споразумения със Солидарност.