Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Последният въпрос, който варшавската резидентура на ЦРУ зададе на Стас, беше: „Какво би предизвикало атака в западна посока на Втория стратегически ешелон на Червената армия?“ Документите, които той предостави в отговор, бяха толкова цялостни, че Кийт Дорсет получи писмена похвала от Лангли, което беше голяма рядкост.

А Марио и Оли никога не бяха виждали Стас.

Затова Кам беше уверен, че няма да го уволнят и няма да му забранят да се ожени, освен ако не се окажеше, че Лидка е истински агент на КГБ.

Междувременно Полша клонеше към свобода. Десет милиона души се бяха влели в първия свободен профсъюз Солидарност. Това правеше един на всеки трима полски работници. Най-големият проблем на Полша вече не беше Съветският съюз, а парите. Стачките и последвалата парализа на водачите на комунистическата партия бяха осакатили и без това отслабената икономика. Резултатът беше дефицит на всичко. Работниците, чиито заплати бяха щедро повишени, нямаше какво да купят с парите си. Цената на долара на черно се увеличи повече от два пъти, от сто и двадесет на двеста и петдесет злоти. Генералният секретар Герек беше наследен от Каня, когото замени генерал Ярузелски, но нямаше никаква разлика.

Лех Валенса и Солидарност се колебаеха на ръба на отхвърлянето на комунизма. Подготви се обща стачка, която беше отменена в последната минута по съвета на папата и на новия американски президент, Роналд Рейгън, които се опасяваха от кръвопролития. Кам беше разочарован от боязливостта на Рейгън.

Стана от леглото и сервира масата. Донесъл беше две пържоли. Естествено, дипломатите не страдаха от дефицита, който засягаше поляците. Плащаха в отчаяно желаните долари и можеха да купуват каквото искат. Лидка навярно се хранеше по-добре дори от елита на Комунистическата партия.

Кам се чудеше дали да се любят преди или след вечерята. Понякога беше твърде приятно да се наслаждава на очакването. Друг път бързаше много. Лидка не възразяваше нито на едното, нито на другото.

Най-сетне тя се прибра. Целуна го по бузата, остави чантата си, съблече си горната дреха и отиде в банята по-нататък в коридора.

Когато се върна, Кам й показа пържолите.

— Много хубаво — рече тя. Още не го беше погледнала.

— Нещо не е както трябва, нали? — попита той. Никога не я беше виждал в лошо настроение. Случваше се за пръв път.

— Не мисля, че мога да съм съпруга на агент от ЦРУ.

Кам сподави паниката си.

— Кажи ми какво стана.

— Утре няма да се връщам там. Няма да го понеса.

— Какъв е проблемът?

— Чувствам се като престъпница.

— Защо? Какво са направили?

Тя най-сетне го погледна.

— Ти вярваш ли, че само те използвам, за да ида в Америка?

— Не!

— Защо тогава ме питат това?

— Не знам.

— Въпросът има ли нещо общо с националната сигурност?

— Съвсем не.

— Обвиниха ме, че лъжа.

— А ти излъга ли?

Тя сви рамене.

— Не им казах всичко. Не съм монахиня. Имала съм любовници. Не споменах един-двама от тях, обаче твоето ужасно ЦРУ знаеше! Трябва да са ходили в старото ми училище!

— Знам, че си имала любовници. Аз също. — „Не много“, помисли Кам, но не го каза на глас. — Нямам нищо против.

— Накараха ме да се чувствам като проститутка.

— Съжалявам. Но наистина не е важно какво мислят за нас, стига да дадат уверение, че не си заплаха за сигурността.

— Ще ти разкажат много гадни неща за мен. Неща, които са им наприказвали хора, които ме мразят — ревниви момичета или момчета, на които съм отказала.

— Няма да им вярвам.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Тя седна в скута му.

— Съжалявам, че бях кисела.

— Прощавам ти.

— Обичам те, Кам.

— И аз те обичам.

— Вече се чувствам по-добре.

— Хубаво.

— Искаш ли да те накарам да се чувстваш по-добре?

От такива приказки устата на Кам пресъхна.

— Да, моля те.

— Добре — тя стана. — Просто легни и се отпусни, скъпи.

Дейв Уилямс отлетя за Варшава със съпругата си Бийп и сина си Джон Лий за сватбата на шурея си, Кам Дюър.

Джон Лий не можеше да чете, макар че беше умно осемгодишно момченце и ходеше в хубаво училище. Дейв и Бийп го бяха завели при специалист и узнаха, че синът им страда от едно доста разпространено състояние, наречено дислексия. Джон Лий щеше да се научи да чете, но щеше да му трябва специална помощ и много упорита работа. Дислексията се предаваше по наследство и засягаше повече момчетата, отколкото момичетата.

Тъкмо тогава Дейв разбра какъв е неговият проблем.