Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Кийт смени тона.

— Кам, тя може и да не е агент на СБ и пак да има скрити причини да спи с теб.

Кам настръхна.

— Ако това няма нищо общо с разузнаването, значи няма нищо общо и с теб.

Кийт не се отказваше, говореше меко, като че се стараеше да не наранява чувствата на Кам.

— Много полски момичета биха искали да идат в Америка, знаеш това. Кам знаеше. Тази мисъл го беше споходила отдавна. Чувстваше се засрамен и унизен, че Кийт трябва да го каже.

— Знам — каза той с безизразно лице.

— Прощавай, че го казвам, но тя може да те мами по тази причина. Обмислял ли си такава вероятност?

— Да, обмислял съм я. И не ме е грижа.

В Москва големият въпрос беше дали да влязат в Полша.

В деня преди обсъждането в Политбюро Димка и Наталия се сблъскаха с Евгений Филипов на предварителната среща в залата „Нина Онилова“.

— Нашите полски другари спешно искат военна подкрепа, за да устоят на атаките на предателите, които служат на капиталистическо-империалистическите сили — каза Филипов.

— Искате инвазия — отвърна Наталия. — Като в Чехословакия през шестдесет и осма и в Унгария през петдесет и шеста.

Филипов не отрече.

— Съветският съюз има правото да нахлуе във всяка страна, когато интересите на социализма са заплашени. Това е Доктрината Брежнев.

— Аз съм против военни действия — каза Димка.

— Каква изненада — саркастично отвърна Филипов.

Димка не му обърна внимание.

— И в Унгария, и в Чехословакия контрареволюцията се ръководеше от ревизионистки елементи сред ръководния кадър на Комунистическата партия. Затова беше възможно да ги отстраним, все едно колим пиле. Те имаха слаба подкрепа.

— И защо днешната криза е различна?

— Защото в Полша контрареволюционерите са водачи на работническата класа и имат нейната подкрепа. Лех Валенса е електротехник. Ана Валентинович е кранистка. Стотици заводи стачкуват. Имаме си работа с масово движение.

— Все пак трябва да го смажем. Сериозно ли предлагате да изоставим полските другари?

— Има и друг проблем — намеси се Наталия. — Пари. През 1968 Съветският блок нямаше външен дълг за милиарди долари. Днес ние сме напълно зависими от заемите от Запада. Чухте какво каза Картър във Варшава. Кредитите от Запада са обвързани с човешките права.

— И?

— Ако вкараме танковете в Полша, ще прекъснат кредитната ни линия. И така, другарю Филипов, Вашата инвазия ще съсипе икономиката на целия съветски блок.

В Залата настана тишина.

— Някой да има други предложения? — попита Димка.

За Кам това, че един полски офицер се обръщаше срещу Червената армия в същия момент, когато полските работници отхвърляха комунистическата тирания, беше поличба. И двете събития бяха признак за една и съща промяна. Докато отиваше на среща със Станислав, Кам имаше чувството, че може би е част от един исторически земетръс.

Излезе от посолството и се качи в колата. Както се надяваше, Марио и Оли го последваха. Важно беше да го държат под наблюдение, докато се среща със Станислав. Ако контактът минеше по план, Марио и Оли щяха чинно да докладват, че не е станало нищо подозрително.

Кам се надяваше Станислав да е получил и разбрал инструкциите.

Той паркира на „Старе Место“. С днешния брой на Трибуна люду, правителствения официоз, той тръгна през площада. Марио излезе от колата и тръгна след него. Половин минута по-късно и Оли тръгна на разстояние.

Кам тръгна по една странична уличка, следван от двамата тайни полицаи.

Влезе в един бар, седна до прозореца и поръча бира. Виждаше как преследвачите му се мотаят недалеч. Плати веднага, за да може да си тръгне бързо.

Докато пиеше бирата, час по час си гледаше часовника.

В три без една минута излезе.

Беше упражнявал това действие отново и отново в Камп Лиъри, тренировъчния център на ЦРУ близо до Уилямсбърг, Вирджиния. Там се справяше отлично. Но днес за пръв път щеше да го направи наистина.

Леко ускори крачка към края на пряката. Докато свиваше зад ъгъла хвърли поглед назад и установи, че Марио е на тридесетина метра от него.

Веднага зад ъгъла имаше магазинче за алкохол и цигари. Станислав беше тъкмо където Кам очакваше — стоеше пред магазинчето и гледаше витрината. Кам имаше приблизително половин минута, преди Марио да се появи иззад ъгъла — предостатъчно време за проста размяна.

Трябваше само да смени своя вестник с вестника в ръката на Станислав. Той беше същия, с малката разлика, че — ако всичко беше по план — съдържаше фотокопията, които той беше направил на документите в сейфа си в щаба на армията.