Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Какво можем да правим тогава?

— Две неща. Първо, гответе се. Съставете в ума си списък на хората, на които вярвате. Решете точно как всеки един ще се обърне срещу Съветите, ако избухне война. Гледайте дисидентските лидери като Лех Валенса да знаят за вас, но не намеквайте с какво сте се захванали. Разузнайте сградата на телевизията и планирайте как да я превземете. Но дръжте всичко това в главата си.

— А второто?

— Дайте ни информация — Кам се стараеше да не показва колко е напрегнат. Това беше голямото искане, искането, което Станислав можеше да отхвърли. — Диспозицията на армиите на Съветския съюз и другите страни от Варшавския договор: численост, брой на танковете, на самолетите…

— Знам какво е диспозиция.

— И оперативните им планове в случай на криза.

Последва продължително мълчание.

— Мога да ги взема — каза Станислав най-сетне.

— Ще Ви дам телефонен номер и кодова дума. Трябва да ги използвате единствено в случайна съветска инвазия в Западна Европа. Когато изберете номера, ще Ви отговори високопоставен офицер в Пентагона, който говори полски. Той ще се отнесе към Вас като към представител на полската съпротива срещу съветската инвазия. На практика Вие ще бъдете водачът на свободна Полша.

Станислав кимна умислено, но Кам можеше да види, че предложението го привлича. След малко офицерът каза:

— Ако се съглася, значи поставям живата си във вашите ръце.

— Вие вече сте го направили.

Стачниците в корабостроителницата в Гданск имаха грижата да държат международните медии в течение на своите действия. Ироничното беше, че това бе най-добрият начин за комуникация с полския народ. Полските медии бяха цензурирани, но репортажите в западния печат се предаваха в Полша по радио Свободна Европа, финансирано от Америка. Това беше основният начин поляците да научават какво става в собствената им страна.

Лили Франк следеше полските събития по западногерманската телевизия, която всеки берлинчанин можеше да гледа, ако нагласи антената си под правилния ъгъл.

За удоволствие на Лили стачката се разрастваше въпреки всички усилия на правителството. Корабостроителницата в Гдиня също спря работа, а работниците в обществения транспорт стачкуваха в подкрепа. Създаден беше Междузаводски стачен комитет, МКС, с главна квартира в корабостроителницата „Ленин“. Искането номер едно беше за правото на свободни профсъюзи.

Подобно на мнозина други в Източна Германия, семейство Франк обсъждаше оживено всичко това. Седяха в салона на горния етаж на къщата в „Берлин-Митте“ пред телевизора марка Франк. В Желязната завеса се отваряше пролука и те оживено обсъждаха до какво може да доведе това. Щом поляците можеха да въстанат, навярно и германците можеха.

Полското правителство опита да преговаря с фабриките една по една, като предлагаше щедри увеличения на заплатите на онези стачници, които се отделят от МКС и се примирят. Тактиката пропадна.

В рамките на една седмица в МКС влязоха триста стачкуващи предприятия.

Нестабилната полска икономика не можеше да понесе това за дълго. Правителството най-сетне прие реалността. Вицепремиерът беше изпратен в Гданск.

Седмица по-късно беше постигнато споразумение. Стачниците получиха правото да създадат свободни профсъюзи. Тази победа удиви света.

Ако поляците можаха да спечелят свобода, щяха ли и германците да ги последват?

— Продължаваш да се виждаш с полякинчето — каза Кийт на Кам.

Кам не отговори. Много ясно, че продължаваше да се вижда с нея.

Беше щастлив като дете в сладкарница. Лидка беше готова да прави секс с него, когато той поискаше. Досега твърде малко момичета бяха искали въобще да правят секс с него.

— Това харесва ли ти? — питаше тя, докато го галеше, а когато той признаеше, че му харесва, тя продължаваше: — Но ти харесва малко, много или толкова много, че ти се ще да умреш?

— Казах ти, че искането ти се отхвърля — настоя Кийт.

— Но не каза защо.

— Взел съм решение — ядоса се Кийт.

— А правилно ли е решението?

— Съмняваш се в моя авторитет?

— Не, ти се съмняваш в моята приятелка.

Кийт се ядоса още повече.

— Мислиш, че си ме хванал натясно, понеже Станислав няма да говори с друг.

Кам мислеше точно това, но отрече.

— Няма нищо общо със Стас. Не съм готов да се откажа от нея по никаква причина.

— Може да ми се наложи да те уволня.

— Пак няма да се откажа. Всъщност… — Кам замълча. Всъщност, думите, които му дойдоха на ума, не бяха онези, които планира. Но въпреки всичко ги изрече: — Всъщност, аз се надявам да се оженя за нея.