Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Следователно онова, което вършеше семейство Франк, не беше забранено от закона. Тяхното пътуване беше позволено, както и пътуването на Ребека. Също като тях и тя беше в Унгария на евтина почивка. Щяха да се срещнат като по случайност.

Но в комунистическите страни законите бяха просто привидност. Семейство Франк знаеха, че ще имат ужасни неприятности, ако тайната полиция надуши какво планират. Затова Ребека беше уредила всичко тайно, чрез Енок Андерсен, датския счетоводител, който често минаваше от Западен в Източен Берлин да се види с Вернер. Нямаше нищо черно на бяло, никакви телефонни разговори. Най-големият им страх беше да не би Ребека някак да бъде арестувана или дори направо отвлечена от ЩАЗИ и хвърлена в източногермански затвор. Щеше да избухне дипломатически скандал, но ЩАЗИ можеха да го направят въпреки всичко.

Съпругът на Ребека, Бернд, нямаше да пътува. Състоянието му се беше влошило и той страдаше от бъбречна недостатъчност. Работеше само на непълен работен ден и не можеше да пътува надалеч.

Вернер заби едно колче на палатката, изправи се и тихо каза на Лили:

— Иди да поогледаш. Не ни проследиха до тук, но може и да не са сметнали за необходимо, понеже предварително са пратили хора.

Лили тръгна из къмпинга, все едно разглежда. Лагеруващите край езерото Балатон бяха весели и дружелюбни. Понеже Лили беше хубава и млада, предлагаха й кафе, бира или закуска. Повечето палатки бяха заети от семейства, но имаше и групи само от мъже и няколко — от момичета. Несъмнено в близките дни неангажираните сред тях щяха да се намерят едни други.

Лили нямаше връзка. Харесваше секса и имаше няколко любовни истории, включително една с жена, за което семейството й не знаеше. Предполагаше, че има същите майчински инстинкти като повечето жени, и обожаваше детето на Вали, Алис. Но се отвращаваше от идеята за собствени деца заради мрачната перспектива да ги отглежда в Източна Германия.

Отказано й беше следване в университета заради политическите убеждения на нейното семейство, затова тя се изучи за сестра в детски ясли. Никога нямаше да се издигне в службата, ако властите бяха постигнали своето, но Одо й помогна да си намери работа в църквата, където наемането на служители не се контролираше от Комунистическата партия.

Истинската й работа обаче беше музиката. Заедно с Каролин Лили пееше и свиреше на китара в малки барове и младежки клубове и често — в църковни зали. Песните им бяха протест срещу замърсяването от индустрията, разрушаването на стари сгради и паметници, изсичането на горите и грозната архитектура. Правителството ги ненавиждаше и двете бяха арестувани и предупреждавани за разпространение на пропаганда. Комунистите обаче не можеха да са наистина за отравянето на реките с отпадни води от фабриките, затова им беше трудно да действат драстично срещу еколозите. Всъщност, те често опитваха да ги привлекат в беззъбото официално Общество за природа и защита на околната среда.

Бащата на Лили казваше, че в САЩ консерваторите обвиняват еколозите, че са против бизнеса. В съветския блок беше по-трудно консерваторите да обвинят еколозите, че са против комунизма. В края на краищата, нали целта на комунизма беше индустрията да работи за народа, а не за началниците.

Една нощ Лили и Каролин се промъкнаха в звукозаписно студио и записаха албум. Той не беше официално издаден, но касетки в ненадписани кутийки се продадоха с хиляди.

Лили обиколи лагера, който беше зает изключително от източногерманци. Лагерът на западняците беше на повече от километър и половина оттук. Докато се връщаше при семейството си, Лили забеляза пред една палатка близо до тяхната двама мъже горе-долу на нейната възраст. Седяха и пиеха бира. Единият имаше оредяваща светла коса, а другият беше брюнет с прическа а ла Бийтълс, каквато вече от петнадесет години не беше на мода. Светлокосият срещна погледа й и отмести очи, което предизвика подозренията й — по принцип младите мъже не отбягваха погледа й. Тези двамата не й предложиха питие, нито пък я поканиха при тях.

— О, не — прошепна тя.

Хората на ЩАЗИ се забелязваха лесно. Те бяха жестоки, а не умни — това беше кариера за хора, които жадуват за престиж и власт, но притежават слаба интелигентност и никакъв талант. Първият съпруг на Ребека, Ханс, беше типичен. Той беше просто зъл насилник, но се издигаше с постоянство и сега явно беше един от командирите, возеше се в лимузина и живееше в огромна вила, заобиколена от висока стена.