Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Нищо толкова славно. Аз съм един скромен културен аташе.

— Културен аташе? Значи можете да ми помогнете. Що за художник е Ян Матейко?

— Не съм сигурен. Импресионист, струва ми се. Защо?

— Живописта всъщност не е Вашата стихия, нали?

— По-скоро музиката — отвърна Кам и се почувства притиснат в ъгъла.

— Навярно обичате Шпилман, полския цигулар.

— Абсолютно. Каква техника с лъка!

— А какво мислите за поезията на Вислава Шимборска?

— Не съм чел много от произведенията му, за жалост. Това изпит ли е?

— Да. И се провалихте. Шимборска е жена. Шпилман е пианист, а не цигулар. Матейко е реалист, рисувал е придворни и батални сцени. Не е импресионист. И Вие не сте културен аташе.

Кам се ужаси, че са го разкрили толкова лесно. Ама че безпомощен таен агент беше! Опита да се измъкне със закачка.

— Може просто да съм много лош културен аташе.

Жената сниши глас.

— Ако офицер от полската армия пожелае да разговаря с представител на САЩ, предполагам Вие можете да го уредите.

Внезапно разговорът доби сериозна насоченост. Кам се притесни. Това можеше да е някакъв капан.

А можеше и да е истинско запитване. В този случай щеше да представлява прекрасна възможност за него.

Той отговори предпазливо.

— Естествено, мога да уредя когото и да е да разговаря с американското правителство.

— Тайно?

Какво, по дяволите, беше това?

— Да.

— Добре — каза жената и се отдалечи.

Кам взе ново питие. За какво беше това? Истина ли беше или тя просто се подиграваше с него?

Увеселението вървеше към края си. Кам се питаше какво да прави в остатъка от вечерта. Помисли да мине през бара на австралийското посолство, където понякога играеше дартс с дружелюбните шпиони от Оз. После видя, че Лидка пак е сама. Наистина беше много секси.

— Имаш ли планове за вечеря?

Тя се озадачи.

— Искаш да кажеш рецепти?

Той се усмихна. Явно Лидка не беше се натъквала на израза „планове за вечеря“.

— Исках да кажа, би ли желала да вечеряш с мен?

— О, да — незабавно се съгласи тя. — Може ли да идем в Патицата?

— Разбира се — това беше скъп ресторант, но не много, ако се плаща с американски долари. Кам си погледна часовника. — Да си тръгнем ли сега?

Лидка огледа салона. Нямаше следа от мъжа с раирания костюм.

— Свободна съм — каза тя.

Отправиха се към изхода. Като минаваха през вратата, съветската журналистка, Таня, се появи пак и заговори Лидка на полски:

— Изпуснахте това — каза тя и й подаде един червен шал.

— Не е мой — отвърна Лидка.

— Видях го да пада от Вашата ръка.

Някой докосна лакътя на Кам. Той извърна глава от объркания разговор на жените и видя висок представителен мъж на четиридесетина години в униформата на полковник от Полската народна армия.

— Искам да разговарям с Вас — каза полковникът на отличен руски.

— Добре — каза Кам също на руски.

— Ще намеря безопасно място.

— Добре — Кам не можеше да направи друго.

— Таня ще Ви каже къде и кога.

— Отлично.

Мъжът се обърна.

Камерън отново насочи вниманието си към Лидка.

— Моя грешка. Колко глупаво — казваше Таня. Тя бързо се отдалечи. Явно целта й беше да разсее Лидка за времето, през което военният говори с Кам.

Лидка беше учудена.

— Малко странно беше — каза тя, когато излязоха от сградата.

Кам беше развълнуван, но се престори на не по-малко озадачен от нея.

— Чудно — рече той.

— А кой беше онзи полски офицер, който говореше с теб? — настоя Лидка.

— Нямам представа. Колата ми е нататък.

— О! — възкликна Лидка. — Имаш кола?

— Да.

— Хубаво — доволно рече Лидка.

Седмица по-късно Кам се събуди в леглото на Лидка в нейния апартамент.

По-скоро беше студио — стая с легло, телевизор и мивка. Лидка ползваше банята и тоалетната по-нататък в коридора с още трима души.

За Кам тук беше рай.

Той седна в леглото. Лидка стоеше до кухненския плот и вареше кафе — донесено от него: тя самата не можеше да си позволи истинско кафе. Беше гола. Обърна се и тръгна към леглото с чаша в ръце. Имаше остри кестеняви косми на пубиса и малки вирнати гърди с тъмни като черници зърна.

В началото Кам се смущаваше от навика й да се разхожда гола, понеже това го караше да я зяпа, което беше невъзпитано. Когато си призна, тя му каза: „Гледай колкото искаш, харесва ми“. Кам още се срамуваше, но не колкото преди.

Виждаше се с Лидка от седмица, всяка вечер.

Прави секс с нея седем пъти, което беше повече отколкото в целия му живот досега, ако не се брои обслужването с ръка в масажните салони.