Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Един ден тя го попита иска ли да го направят и на сутринта.

— Ти какво? Сексуална маниачка ли си?

Лидка се обиди, но се сдобриха.

Докато тя си решеше косите, Кам сърбаше кафе и обмисляше деня си по-нататък. Още нямаше вест от Таня Дворкина. Беше докладвал за разговора в египетското посолство на шефа си, Кийт Дорсет, и двамата се съгласиха, че могат само да чакат.

Но Кам имаше и по-голям проблем за обмисляне. Знаеше израза „меден капан“. Само глупак не би се запитал дали Лидка няма и заден мотив да спи с него. Трябваше да обмисли вероятността тя да работи по заповед на СБ. Въздъхна и й рече:

— Трябва да съобщя за теб на моя началник.

— Така ли? — Тя не изглеждаше разтревожена. — Защо?

— От американските дипломати се очаква да излизат само с лица от страните членки на НАТО. Наричаме това правило „чукай НАТО“. Не искат да се влюбваме в комунисти.

Не й беше казвал, че е шпионин, а не дипломат.

Лидка седна на леглото до него с печално изражение.

— Късаш ли с мен?

— Не, не! — от самата мисъл почти изпадна в паника. — Но трябва да им кажа и те ще те проверят.

Лидка вече се разтревожи.

— Какво означава това?

— Ще разследват възможно ли е да си агент на полските тайни служби и тем подобни.

Лидка сви рамене.

— А, добре, всичко е наред. Скоро ще разберат, че въобще не съм такава.

Изглеждаше спокойна за проверката.

— Съжалявам, но това трябва да се направи — каза Кам. — Закачки за по една нощ не са важни, но сме длъжни да докладваме, ако е нещо повече от това. Нали разбираш, ако имаме истинска любовна връзка.

— Добре.

— Имаме, нали? — попита Кам нервно. — Истинска любовна връзка?

Лидка се усмихна.

— О, да. Имаме.

Семейство Франк замина за Унгария с два Трабанта. Отиваха на почивка. Унгария беше предпочитано място за летуване на онези източни германци, които можеха да си позволят да платят горивото до там.

Доколкото можеха да преценят, не ги проследиха.

Бяха уредили почивката чрез Туристическата служба на източногерманското правителство. Почти очакваха да не им дадат визи, макар че Унгария беше страна от съветския блок, но останаха приятно изненадани. Ханс Хофман беше пропуснал една възможност да ги преследва; сигурно беше зает.

Трябваха им две коли, понеже пътуваха с Каролин и нейното семейство. Вернер и Карла обичаха до полуда внучката си Алис, вече на шестнадесет. Лили обичаше Каролин, но не и нейния съпруг Одо. Одо беше добър човек и беше уредил на Лили сегашната й работа — администраторка в църковното сиропиталище — но имаше нещо пресилено в любовта му към Каролин и Алис. Все едно да ги обича беше да върши добро дело. Лили смяташе, че любовта на един мъж трябва да е безпаметна страст, а не морално задължение.

Каролин изпитваше същото. Двете с Лили бяха достатъчно близки, та да си споделят тайни, и Каролин бе признала, че бракът й е грешка. Не беше нещастна с Одо, но и не беше влюбена в него. Той беше мил и нежен, а не сексапилен — любеха се около веднъж месечно.

И така, групата туристи се състоеше от шестима. Вернер, Карла и Лили пътуваха с бронзовия Трабант, а Каролин, Одо и Алис — с белия.

Беше дълго пътуване, особено с Траби с шестстотинкубиков двутактов двигател — деветстотин и шестдесет километра, през цяла Чехословакия. На първия ден стигнаха до Прага, където пренощуваха. Сутринта на втория ден, когато тръгнаха от хотела, Вернер каза:

— Съвсем сигурен съм, че никой не ни следи. Май ни се размина.

Стигнаха до езерото Балатон, най-голямото в Централна Европа, дълго около осемдесет километра. Беше изкушаващо близо до Австрия, свободна страна. Ала цялата граница беше укрепена с двеста двадесет и пет километра електрическа ограда, за да се попречи на хората да избягат от работническия рай.

Разпънаха палатките си една до друга в къмпинга на южния бряг.

Имаха тайна цел — да се срещнат с Ребека.

Идеята беше нейна. Беше прекарала една година от живота си да се грижи за Вали и той беше успял да остави наркотиците. Сега имаше свой апартамент в Хамбург, близо до този на Ребека. За да се погрижи за него, тя беше отклонила възможността да се кандидатира за Бундестага; но когато Вали се стабилизира, предложението бе подновено. Сега беше депутат и се занимаваше с външната политика.

Беше в Унгария на официално пътуване и видя, че страната целенасочено привлича западни посетители: туризмът и евтиният Ризлинг бяха единствените начини за печелене на чужда валута и намаляване на огромния търговски дефицит. Западняците отиваха в специални, отделени ваканционни лагери, но извън тях нямаше какво да спре общуването.