Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Американското посолство във Варшава беше внушителна сграда от бял мрамор на „Алейе Уяздовские“. ЦРУ се помещаваше в един кабинет близо до помещенията за самия посланик. До кабинета имаше стая без прозорци, която се ползваше за проявяване на филми. Персоналът се състоеше от четирима шпиони и една секретарка. Малко бяха, защото и информаторите им бяха малко.

Кам нямаше много работа. Четеше варшавските вестници с помощта на речник. Съобщаваше за графитите по стените: „Да живее папата“ и „Искаме Бог“. Разговаряше с хора като него самия, които работеха в разузнавателните служби на други страни от НАТО, особено на Западна Германия, Франция и Великобритания. Караше използван светлозелен Полски Фиат с толкова слаб акумулатор, че трябваше да го зарежда всяка нощ, за да може да подкара на сутринта. Опита да си намери приятелка измежду секретарките в посолството и не успя.

Чувстваше се губещ. Някога животът му изглеждаше изпълнен с обещания. В училище и в университета беше блестящ, а първата му работа беше в Белия дом. После всичко тръгна надолу. Кам беше решен да не допусне животът му да бъде опетнен от Никсън. Но му трябваше успех. Искаше отново да е първенецът на класа.

Вместо това ходеше по приеми.

Служителите в посолството, които имаха жени и деца, с радост се прибираха вечер у дома и гледаха американски филми на видео, затова неженените трябваше да ходят по всички маловажни приеми. Тази вечер Кам се отправи към египетското посолство на празненство в чест на техния нов заместник на посланика.

Като запали Фиата, радиото се включи. Държеше го на честотата на СБ. Често радиото не хващаше добре, но от време на време Кам можеше да чуе разговорите на тайните полицаи, докато следяха хора из града.

Понякога следяха и него. Колите се сменяха, но хората обикновено бяха една и съща двойка — единият беше смугъл и Кам го наричаше Марио, а другият беше дебел и той мислеше за него като за Оли. Не личеше да има някаква повторяемост в наблюдението и той заключи, че го следят повече или по-малко през цялото време. Може би те тъкмо това искаха. Може би нарочно следенето беше безредно — тъкмо с цел той все да е нащрек.

Но и Кам беше обучен. Знаеше, че никога не бива да се отървава от опашката по очевиден начин, понеже това беше сигнал за другата страна, че е наумил нещо. Казаха му да си създаде редовни навици — да ходи в ресторант А всеки понеделник и в бар Б всеки вторник. Да ги унесе в лъжливо усещане за сигурност. Но да следи за пролуки в тяхната бдителност, за моменти, когато вниманието им отслабва. Тогава може да направи нещо незабелязано.

Докато се отдалечаваше от американското посолство, видя как на две коли зад него в потока се вмъква синя Шкода 105.

Шкодата го следваше из града. Видя Марио зад волана и Оли до него.

Кам паркира на улица „Алзацка“ и видя синята Шкода да спира на стотина метра по-нататък.

Понякога се изкушаваше да говори с Марио и Оли, понеже бяха част от живота му, но го бяха предупредили никога да не прави това, понеже тогава СБ ще смени персонала и ще му отнеме време да разпознае новите хора.

Влезе в египетското посолство и си взе коктейл от един поднос. Толкова беше разреден, че джинът не се усещаше. Поговори с един австрийски дипломат за това колко е трудно да се купи удобно мъжко бельо във Варшава. Когато австриецът се понесе по-нататък, Кам се огледа и забеляза една блондинка на двадесет и няколко години, която стоеше сама.

Тя улови погледа му и се усмихна, затова Кам отиде да поговори с нея.

Бързо узна, че е полякиня, казва се Лидка и работи като секретарка в канадското посолство. Носеше тясна розова блуза и къса черна пола, която показваше дългите й крака. Говореше добър английски и слушаше Кам сериозно и съсредоточено, което го поласка.

После някакъв мъж с костюм на тънко райе я повика властно. Кам реши, че това е шефът й, така че разговорът им прекъсна. Почти веднага към Кам приближи друга привлекателна жена и той започна да си мисли, че днес е щастливият му ден. Тази беше по-възрастна, на около четиридесет, но по-хубава, с къси светлоруси коси и наситено сини очи, подчертани от син грим. Тя го заговори на руски:

— Срещала съм Ви и преди. Името Ви е Камерън Дюър. Аз съм Таня Дворкина.

— Помня — отговори той, доволен от възможността да се похвали с руския си. — Вие сте репортер на ТАСС.

— А Вие сте агент на ЦРУ.

Кам определено не й беше казал това, значи трябва да се беше досетила. Нехайно отрече.