Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— А Вие вярвате ли в Хуминт?

„Хубава уста има“, забеляза Кам, „розови устни и равни зъби“. С усилие се съсредоточи да отговори.

— Естествено, не може да се разчита изцяло на него, понеже по подразбиране всички предатели са лъжци. Ако казват истината на нас, значи лъжат своята страна. Но това не означава, че Хуминт няма стойност, особено ако се оценява заедно с данните от други източници.

— Радвам се, че мислите така. Трябва да позасилим нашето Хуминт. Какво е отношението Ви към работата зад граница?

Камерън се обнадежди.

— Искам назначение в чужбина още откак постъпих в Управлението преди шест години.

— Добре.

— Руският ми е много добър. С радост бих заминал за Москва.

— Е, животът е забавно нещо. Заминавате за Варшава.

— Не се шегувате.

— Никога не се шегувам.

— Не говоря полски.

— Ще установите, че руският е полезен. От тридесет и пет години полските ученици учат руски. Но трябва да понаучите и полски.

— Добре.

— Това е всичко.

Камерън се изправи.

— Благодаря — рече той и тръгна към вратата. — Флорънс, можем ли да обсъдим това малко по-подробно? Може би на вечеря?

— Не — твърдо отговори тя. После, просто за да се увери, че той е схванал посланието, додаде — Определено не.

Кам излезе и затвори вратата. Варшава! Общо взето, беше доволен. Това беше командироване в чужбина. Усещаше се оптимистично настроен. Разочарова се, когато тя отхвърли поканата му за вечеря, но той знаеше какво да направи по въпроса.

Взе си дрехата и се качи в колата си, сребрист Мъркюри Капри. Отиде във Вашингтон и закриволичи сред трафика към квартала „Адамс Морган“. Там паркира на една пряка от салон за масажи на име Копринени ръце.

Жената на рецепцията го поздрави.

— Здрасти, Кристофър, как си днес?

— Добре, благодаря. Сузи свободна ли е?

— Имаш късмет. Трета стая.

— Прекрасно — Кам й подаде една банкнота и влезе по-навътре.

Отметна завесата и влезе в стаичка с тясно легло. На пластмасов стол до леглото седеше пълна двадесетинагодишна жена, която четеше списание. Беше по бикини.

— Здрасти, Крис — каза тя, остави списанието и се надигна. — Както обикновено, с ръка?

Кам никога не правеше секс с проститутки.

— Да, Сузи, ако обичаш.

Подаде й парите и започна да се съблича.

— За мен ще бъде удоволствие — отговори тя и спастри банкнотата. Помогна му да се съблече и каза: — Просто легни и се отпусни, скъпи.

Кам легна и затвори очи, а Сузи се залови за работа. Той си представи Флорънс Гиъри в кабинета. Във въображението му тя съблече зеления пуловер и разкопча плисираната пола. „О, Кам, направо не мога да ти устоя“, продума тя във фантазиите му. Само по бельо, тя заобиколи бюрото и го прегърна. „Прави с мен каквото искаш, но го прави силно“.

В стаичката на масажния салон Кам произнесе на глас:

— Да, скъпа.

Таня погледна в огледалото. Държеше кутийка сини сенки за очи и четчица. Във Варшава грим се намираше по-лесно, отколкото в Москва. Таня нямаше голям опит със сенките за очи и беше забелязала, че някои жени се гримират зле. На тоалетната масичка лежеше списание, отворено на снимка на Бианка Джагър. Като поглеждаше честичко към фотографията, Таня започна да се гримира.

Ефектът е доста добър, каза си тя.

Станислав Павлак седеше на леглото, облечен в униформа. Под обувките му беше постлан вестник, та да не цапа кувертюрата. Пушеше и я гледаше. Беше висок, хубав и интелигентен, а Таня беше луда по него.

Запозна се с него скоро след пристигането в Полша, на една обиколка на главната квартира на армията. Станислав беше част от групата, наречена Златния фонд — способни офицери, подбрани от министъра на отбраната генерал Ярузелски за бързо издигане. Често сменяха местоназначенията им, за да им дадат достатъчно широк опит за висшите командни постове, които им бяха гарантирани.

Забеляза Стас, както го наричаха, отчасти, защото беше толкова хубав, и отчасти, защото беше видимо запленен от нея. Стас говореше руски добре. Разказа й за своето поделение, което поддържаше връзката с Червената армия, а после я придружи до края на обиколката, която иначе беше скучна.

На другия ден се появи на прага й в шест вечерта. Взел беше адреса от тайните служби, СБ. Заведе я на вечеря в нашумелия модерен ресторант Патицата. Таня бързо разбра, че Стас е толкова скептично настроен към комунизма, колкото е и тя самата. Седмица по-късно преспа с него.

Все още мислеше за Василий, питаше се как върви писането му и дали му липсват ежемесечните им срещи. Все още дълбоко в себе си му се сърдеше, макар да не знаеше защо. Държал се беше тъпо, но мъжете си бяха тъпи, особено по-хубавите. Онова, заради което всъщност кипеше от гняв, бяха годините, изминали преди предложението му. Някак имаше чувството, че нещата, които е направила за него в продължение на толкова много време, са омаловажени. Нима той наистина вярваше, че тя го е чакала година след година да стане готов за неин съпруг? Тази мисъл още я гневеше.