Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Джордж помисли малко.

— Предполагам, че е защото ти вярвам. Може би ти вярвам повече, отколкото на всеки друг извън семейството ми. Ако двамата с Верина загинем в самолетна катастрофа, а родителите ни са твърде стари или са починали, вярвам, че ти някак ще се погрижиш за отглеждането на моите деца.

Мария явно се развълнува.

— Прекрасно е човек да чуе такова нещо.

Без да го казва, Джордж мислеше, че вече не е вероятно Мария да има свои деца — по негови сметки тази година щеше да навърши четиридесет и четири — а това значеше, че има доста майчинска привързаност, която да посвети на децата на приятелите си.

Мария вече беше като член на семейството. Приятелството й с Джордж беше от близо двадесет години. Тя все още гостуваше на Джаки по няколко пъти годишно. Грег харесваше Мария, харесваха я и Лев и Марга. Трудно беше да не я харесва човек.

Джордж не изрази нито един от тези доводи, а каза:

— Ако приемеш, това ще означава много за Верина и за мен.

— Наистина ли Верина го иска?

Джордж се усмихна.

— Да. Тя знае, че сме имали връзка, но не е от ревнивите. Всъщност, тя се възхищава на това, което ти постигна в кариерата си.

Мария погледна стенописа с мъжете с куртки и ботуши от осемнадесети век и отговори:

— Добре, май ще постъпя като генерал Корнуолис и ще се предам.

— Благодаря ти! Много се радвам. Бих поръчал шампанско, но знам, че няма да пиеш в средата на работния ден.

— Може би, когато бебето се роди.

Сервитьорката вдигна чиниите и двамата поръчаха кафе.

— Как е в Държавния департамент? — попита Джордж. Мария сега беше голяма работа там. Титлата й беше заместник помощник-секретар и постът беше по-влиятелен, отколкото звучеше.

— Мъчим се да разберем какво става в Полша. Не е лесно. Мислим, че има много критики към правителството вътре в самата Обединена работническа партия, тоест — в Комунистическата партия. Работниците са бедни, елитът е твърде привилегирован, а „Пропаганда на успеха“ само привлича вниманието към провала. В действителност през изминалата година националният доход е спаднал.

— Знаеш, че съм в комисията по разузнаването в Камарата.

— Разбира се.

— Получавате ли добра информация от агенциите?

— Доколкото знаем, добра е, но не е достатъчна.

— Искаш ли да попитам за това в Комисията?

— Да, ако обичаш.

Може да се окаже, че ни трябват повече разузнавачи във Варшава.

— Струва ми се, че е така. Полша може да се окаже важна.

Джордж кимна.

— Така каза и Грег, когато Ватиканът избра папа поляк. А Грег обикновено е прав.

На четиридесет години Таня беше недоволна от живота си.

Питаше се какво иска да прави със следващите си четиридесет години и установяваше, че не иска да ги прекара като сподвижница на Василий Енков. Беше изложила на опасност свободата си, за да сподели неговия гений със света, но това не й даде нищо. Реши, че е време да се съсредоточи върху собствените си потребности. Не знаеше какво означава това.

Недоволството й стигна връхната си точка на едно празненство за присъждането на Ленинската литературна награда за мемоарите на Брежнев. Наградата беше смехотворна: трите тома на автобиографията на съветския вожд бяха зле написани, неверни, при това не бяха дело на самия Брежнев, а на други хора. Но писателският профсъюз прецени, че наградата е добър повод за веселба.

В подготовка за празненството Таня вдигна косите си в конска опашка като Оливия Нютън-Джон във филма Брилянтин, който беше гледала на пиратска видеокасета. Новата прическа не я ободри толкова, колкото се беше надявала.

На излизане от сградата Таня се натъкна на брат си във фоайето и му каза къде отива.

— Видях, че твоето протеже Горбачов държа ласкателна реч за литературния гений на другаря Брежнев — каза тя.

— Михаил знае кога да целува нечий задник — отвърна Димка.

— Добра работа свърши като го взе в Централния комитет.

— Той вече имаше подкрепата на Андропов, който го харесва — обясни Димка. — Трябваше само да убедя Косигин, че Горбачов е истински реформатор. — Андропов, председателят на КГБ, все повече се открояваше като водач на консерваторите в Кремъл, а Косигин представляваше реформаторите.

— Не е обичайно да спечели подкрепата и на двете страни — каза Таня.

— Горбачов не е обичаен човек. Приятно прекарване.

Празненството беше в казионните помещения на писателския профсъюз, но бяха успели да се сдобият с няколко каси Багратион, грузинско шампанско. Под неговото влияние Таня влезе в спор с Пьотр Опоткин. Никой не харесваше Опоткин, който не беше журналист, а политически отговорник, но трябваше да го канят по светските сбирки, понеже беше влиятелен и не биваше да го обиждат. Той приклещи Таня и обвинително рече: