Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Написа тактично писмо до Мария, което започваше с думите: „Не искам да го чуеш от някой друг“. Каза й, че двамата с Верина отново са заедно и говорят за брак. Мария отговори с топъл приятелски тон и връзката им се върна към това, което беше преди оставката на Никсън. Но Мария си остана сама и не дойде на сватбата.

Джордж седна с баща си и дядо си, за да почине от танците. Лев с удоволствие пиеше шампанско и разказваше вицове. Един полски кардинал бе избран за папа и по този случай Лев разполагаше със запас от безвкусни шеги за полския папа.

— Той направил чудо — накарал един слепец да оглушее!

— Мисля, че това е много агресивен политически ход от страна на Ватикана — каза Грег.

Джордж се изненада, обаче Грег обикновено имаше основание за думите си.

— Как така? — попита Джордж.

— Католицизмът е по-популярен в Полша, отколкото другаде в Източна Европа, и там комунистите нямат силата да потиснат религията като във всички други страни. Има полски религиозен печат, католически университет и различни благотворителни организации, на които им се разминава, че подслоняват дисиденти и отбелязват нарушенията на човешките права.

— С какво се е захванал Ватиканът тогава? — попита Джордж.

— Ще прави бели. Вярвам, че разглеждат Полша като слабото място на Съветския съюз. Този полски папа ще прави повече от това да маха на туристите от балкона. Стой и гледай.

Джордж се канеше да попита какво ще прави папата, когато салонът притихна и той видя, че президентът Картър е дошъл.

Всички аплодираха, дори републиканците. Президентът целуна булката, стисна ръката на младоженеца и прие чаша розово шампанско, макар че отпи само глътка.

Докато Картър говореше с Пърси и Бейб, които отдавна набираха средства за демократите, един от сътрудниците му заговори Джордж. След кратка размяна на няколко любезни думи, мъжът попита:

— Бихте ли обмислили да работите в избраната постоянна комисия по разузнаването в Камарата на представителите?

Джордж бе поласкан. Конгресните комисии бяха важни. Мястото в една от тях беше източник на власт.

— В Конгреса съм само от две години — отговори той.

Сътрудникът кимна.

— Президентът държи на издигането на чернокожи конгресмени, а Тип О’Нийл е съгласен. — Тип О’Нийл беше водач на мнозинството в камарата и имаше правото да дава места в комисиите.

— С радост ще служа на президента с каквото мога, но разузнаване?

ЦРУ и останалите разузнавателни агенции докладваха на президента и на Пентагона, но биваха оторизирани, финансирани и на теория контролирани от Конгреса. За по-голяма сигурност, контролът беше делегиран на две комисии, една на Камарата на представителите и една на Сената.

— Знам какво мислите — продължи сътрудникът. — Разузнавателните комисии обикновено са пълни с консервативни приятели на военните. Вие сте либерал и сте критикували Пентагона за Виетнам и ЦРУ — за „Уотъргейт“. Но тъкмо заради това искаме Вас. В момента тези комисии не контролират, те само ръкопляскат. А разузнавателни агенции, които мислят, че ще им се размине, ако извършат убийство, ще извършат убийство. Затова ни трябва някой, който да задава трудни въпроси.

— Разузнавателната общност ще се ужаси.

— Много хубаво — отвърна сътрудникът на президента. — След държанието им в ерата на Никсън имат нужда от малко разтърсване. — Той погледна към дансинга. Джордж проследи погледа му и видя, че президентът Картър си тръгва. — Трябва да вървя. Искате ли време да помислите?

— Не, по дяволите — каза Джордж. — Ще го направя.

— Кръстница? Аз? — възкликна Мария Самърс. — Сериозно ли говориш?

Джордж Джейкс се усмихна.

— Знам, че не си много религиозна. Всъщност и ние не сме. Ходя на църква, за да угодя на майка ми. Верина е била веднъж за последните десет години, и то на сватбата ни. Но идеята за кръстниците ни харесва.

Двамата обядваха в столовата за членовете на Камарата на представителите на приземния етаж на сградата на Капитолия. Седяха срещу прочутия стенопис Корнуолис преговаря за прекратяване на военните действия. Мария ядеше кюфте, а Джордж — салата.

— Кога очаквате бебето?

— След около месец — в началото на април.

— Как се чувства Верина?

— Ужасно. Летаргична и нетърпелива едновременно. И уморена, все е уморена.

— Скоро ще се свърши с това.

— Ще станеш ли кръстница? — върна се Джордж на въпроса.

Мария пак избегна отговора.

— Защо питаш мен?