Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Сега Стас прекарваше две или три нощи седмично в апартамента й. Никога не ходеха в неговото жилище — казваше, че е просто казарма. Но си прекарваха чудесно. А през цялото време някъде дълбоко в мислите си Таня се питаше дали неговият антикомунизъм може един ден да доведе до действие.

Тя се обърна с лице към него.

— Харесваш ли очите ми?

— Обожавам ги. Те ме заплениха. Твоите очи са като…

— За грима те питам, глупчо.

— Че ти гримирана ли си?

— Мъжете са слепи. А как ще браниш страната си с такова слабо зрение?

Стас отново помръкна.

— Ние не се готвим да защитаваме собствената си страна. Полската армия е напълно подчинена на СССР. Цялото ни планиране се отнася до поддръжка на Червената армия при инвазията й в Западна Европа.

Стас често говореше така — оплакваше се от съветското господство над полските военни. Това беше знак колко й вярва. Освен това, Таня беше установила, че поляците говорят дръзко за недъзите на комунистическото правителство. Те чувстваха, че имат правото да се оплакват, за разлика от останалите съветски поданици. Повечето хора в съветския блок приемаха комунизма като религия и оспорването му — като грях. Поляците търпяха комунизма дотолкова, доколкото имаха полза от него, и когато комунизмът не оправдаваше очакванията им, те протестираха.

Въпреки това Таня включи радиото на нощната масичка. Не смяташе, че апартаментът й се подслушва — СБ беше достатъчно заета да шпионира западните журналисти и навярно беше оставила съветските им колеги на спокойствие, но предпазливостта й беше станала дълбоко вкоренен навик.

— Ние всички сме предатели — заключи Стас.

Таня се свъси. Той никога досега не се бе определял като предател. Това беше нещо сериозно.

— Какво искаш да кажеш, за Бога? — попита тя.

— Съветският съюз има резервен план за нахлуване в Западна Европа с армиите от така наречения Втори стратегически ешелон. Повечето червеноармейски танкове и бронирани машини ще минат през Полша на път за Западна Германия, Франция, Холандия и Белгия. Съединените щати ще използват атомни бомби в опит да унищожат тези войски преди те да са стигнали Западна Европа — тоест, докато все още минават през Полша. По наша преценка в страната ни ще се взривят между четиристотин и шестстотин ядрени оръжия. Ще остане само една ядрена пустиня. Полша ще изчезне. Щом съдействаме за планирането на това събитие, как можем да не сме предатели?

Таня потрепери. Това беше кошмарен сценарий — но ужасяващо логичен.

— Не Америка е врагът на полския народ — продължи Стас. — Ако СССР и САЩ воюват в Европа, ние ще застанем на страната на американците и ще се освободим от тиранията на Москва.

Просто изпускаше пара или имаше и нещо повече? Таня предпазливо попита:

— Само ти ли си на това мнение, Стас?

— Определено не. Повечето офицери на моя възраст изпитват същото. Привидно служат на комунизма, но ако поговориш с тях, когато са пияни, ще чуеш съвсем друга история.

— В такъв случай имате проблем. Когато войната започне, вече ще е твърде късно да спечелите доверието на Америка.

— Тъкмо това е нашата дилема.

— Решението е очевидно. Трябва да отворите канал за комуникация още сега.

Стас я изгледа хладно. Хрумна й, че може да е агент-провокатор, който да я подстори да каже нещо подривно, за да могат да я арестуват. Но пък не можеше да си представи един лъжец да е толкова добър любовник.

— Сега само си бъбрим или говорим сериозно? — попита Стас.

Таня пое дълбоко дъх.

— Сериозна съм. На живот и смърт.

— Наистина ли мислиш, че може да се направи?

— Знам го — убедено отвърна тя. От две десетилетия се занимаваше с нелегална работа. — Това е най-лесното нещо на света. Да го запазиш в тайна и да ти се размине — ето кое е трудното. Трябва да проявяваш крайна предпазливост.

— Мислиш, че трябва да го направя?

— Да! — със страст каза Таня. — Не искам още едно поколение съветски или полски деца да расте под властта на тази задушаваща тирания.

Стас кимна.

— Виждам, че наистина го мислиш.

— Да.

— Ще ми помогнеш ли?

— Разбира се.

Камерън Дюър не беше сигурен, че от него ще излезе добър шпионин. Нелегалната работа, която беше вършил за президента Никсън, беше аматьорска и той извади късмет, че не се озова в затвора заедно с началника си Джон Ерлихман. Когато постъпи в ЦРУ, получи обучение за пощенските кутии и тайното предаване на съобщения, но никога не беше го правил наистина. След шест години в главната квартира на ЦРУ в Лангли, най-сетне бе командирован в чужда столица, но още не беше извършил нищо тайно.