Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Лили не искаше да привлича вниманието към себе си, но реши, че трябва да потвърди подозрението си. Затова трябваше да е дръзка.

— Здравейте, момчета! — дружелюбно каза тя.

Двамата измърмориха поздрав с половин уста.

Лили нямаше лесно да ги остави.

— Заедно със съпругите си ли сте тук? — попита тя. Те не можеха да не разберат, че се държи предизвикателно.

Светлокосият поклати глава, а другият каза просто „Не“. Не бяха достатъчно умни за преструвки.

— Наистина ли? — това е почти достатъчно потвърждение, помисли Лили. Какво да правят двама ергени на къмпинг, ако не да търсят момичета? Пък и бяха прекалено зле облечени, за да са хомосексуалисти.

— Кажете ми — рече Лили с пресилено бодър тон, — къде ходите тук вечер? Има ли къде да се потанцува?

— Не знам.

Това беше достатъчно. Ако тези двамата са на почивка, аз съм другарката Брежнева, помисли Лили и отмина.

Това беше проблем. Как биха могли семейство Франк да се срещнат с Ребека без онези от ЩАЗИ да разберат?

Лили се върна при семейството си. Вече и двете палатки бяха разпънати.

— Лоши новини — каза тя на баща си. — Двама от ЩАЗИ. На един ред южно от нас, три палатки на изток.

— Боях се от това — отговори Вернер.

Щяха да се срещнат с Ребека два дни по-късно в ресторант, който тя беше посетила при първото си идване. Но преди да идат там, семейство Франк трябваше да се отърват от тайната полиция. Лили се тревожеше, ала родителите й изглеждаха безпричинно спокойни.

На първия ден Вернер и Карла потеглиха рано с бронзовия Трабант и казаха, че отиват на разузнаване. Двамата от ЩАЗИ ги последваха със зелена Шкода. Вернер и Карла отсъстваха цял ден и се прибраха с уверен вид.

На другата сутрин Вернер каза на Лили, че ще я води на поход. Двамата стояха пред палатката с раници на гърбовете и взаимно си помагаха за наместването им. Обуха яки обуща и си сложиха широкополи шапки. На всеки наблюдател ставаше ясно, че тръгват на дълга разходка.

В това време и Карла се готвеше да потегли. Имаше пазарски торби и списък. Изброяваше на висок глас:

— Шунка, сирене, хляб… нещо друго?

Лили се безпокоеше, че действията им са твърде очевидни.

Тайните полицаи ги наблюдаваха. Седяха пред палатката си и пушеха цигари.

Тръгнаха в противоположни посоки — Карла към паркинга, а Лили и Вернер към плажа. Агентът с прическата а ла Бийтълс последва Карла. Светлокосият се отправи след Вернер и Лили.

— Дотук добре — обяви Вернер. — Разделихме ги.

Когато двамата с Лили стигнаха до езерото, той зави на запад покрай брега. Явно това беше разузнавал предишния ден. Теренът беше тежък на места. Светлокосият агент ги следваше от разстояние, не без усилия — не беше облечен за експедиция. От време на време Лили и Вернер поспираха, уж да починат, за да му позволят да ги настигне.

Повървяха два часа и стигнаха до дълъг и пуст плаж. По средата сред дърветата излизаше черен път, който свършваше при знака за прилив.

Там беше паркиран бронзовият Трабант с Карла зад волана.

Не се виждаше никой друг.

Вернер и Лили се качиха в колата и Карла подкара, а онзи от ЩАЗИ си остана.

Лили устоя на изкушението да му махне за довиждане.

— Отървала си се от другия — обърна се Вернер към Карла.

— Да. Малко отклоних вниманието му пред бакалията като запалих една кофа за боклук.

Вернер се усмихна.

— Този номер го научи от мен преди много години.

— Точно така. Той, разбира се, излезе от колата да види какво става.

— И тогава…

— Докато не внимаваше, забих пирон в гумата му. Като си тръгвах, той я сменяше.

— Хубаво.

— Вие двамата сте правили такива неща през войната, нали? — попита Лили.

Последва мълчание. Не говореха много за войната. Накрая Карла каза:

— Да, малко. Нищо, с което да си струва да се хвалим.

Винаги казваха само толкова.

Стигнаха до едно село във вътрешността и забавиха пред малка къща с надпис на английски БАР. Един човек пред къщата ги упъти да паркират отзад, далеч от погледите.

Влязоха в малкия бар, който беше твърде чаровен, за да е държавен. Лили веднага съгледа сестра си Ребека и се хвърли да я прегърне. Бяха разделени от осемнадесет години. Лили опита да погледне лицето й, но от сълзи нищо не виждаше. Карла и Вернер прегърнаха Ребека един след друг.

Когато най-сетне очите на Лили се проясниха, тя видя, че сестра й изглежда на средна възраст, което не беше изненада — щеше да навърши петдесет на следващия си рожден ден. Беше по-заоблена, отколкото Лили я помнеше.