Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Но най-поразително беше колко елегантна изглежда Ребека. Носеше лятна рокля, синя на ситни точици, и подходящо сако. На шията й висеше сребърна верижка с една едра перла, а на ръката й имаше масивна сребърна гривна. Хубавите й сандали бяха с коркова подметка. През рамото й беше преметната морскосиня кожена чанта. Доколкото на Лили й беше известно, политиците бяха забележително добре платени. А възможно ли беше всички в Западна Германия да са толкова добре облечени?

Ребека ги отведе в една отделна стая в дъното, където вече бяха сервирани студени меса, купи със салата и бутилки вино. До масата стоеше слаб, хубав, но изнурен мъж в бяла тениска и тесни черни джинси. Сигурно беше на четиридесетина години или пък по-млад, ако е преживял някаква болест. Лили реши, че е от персонала на бара.

Карла шумно си пое дъх, а Вернер промълви:

— О, Боже мой.

Лили видя, че мършавият мъж я гледа с очакване. Внезапно забеляза бадемовидните му очи и осъзна, че вижда брат си Вали. Нададе тих потресен вик — та той изглеждаше толкова стар!

Карла прегръщаше Вали и му говореше:

— Момченцето ми! Бедното ми момченце!

Лили го прегърна, целуна го и пак заплака.

— Изглеждаш толкова променен. Какво е станало с теб?

— Рокендрол — отвърна той през смях. — Но го превъзмогвам. — Той погледна по-голямата си сестра. — Ребека пожертва година от живота си и прекрасна възможност за кариера, за да ме спаси.

— Разбира се — каза Ребека. — Нали съм ти сестра.

Лили беше сигурна, че Ребека не е изпитвала колебания. За нея нищо не стоеше пред семейството. Лили имаше теория, че чувствата на Ребека са толкова силни, понеже е осиновена.

Вернер дълго държа Вали в прегръдките си.

— Не знаехме — каза той с натежал от чувства глас. — Не знаехме, че ще дойдеш.

— Реших да го запазя в пълна тайна — обясни Ребека.

— Не е ли опасно? — попита Карла.

— Със сигурност е опасно. Но Вали държеше да поеме риска.

После влезе и Каролин със семейството си. Също като на другите, и на нея й трябваха няколко мига, за да познае Вали. После извика потресено.

— Здравей, Каролин — каза той. Улови ръцете й и я целуна по двете страни. — Толкова е хубаво, че пак те виждам.

Одо се представи.

— Аз съм Одо, съпругът на Каролин. Много се радвам най-сетне да те видя.

Нещо проблесна по лицето на Вали. Мина за част от секундата, но Лили знаеше, че Вали е видял и разбрал за Одо нещо, което го е шокирало, и на мига се е прикрил. Двамата мъже приятелски се здрависаха.

— А това е Алис — каза Каролин.

— Алис? — възкликна Вали. Той гледаше замаяно високото шестнадесетгодишно момиче с дълги светли коси, които се спускаха край лицето й като завеси. — Написах една песен за теб. Когато ти беше малка.

— Знам — отговори Алис и го целуна.

— Алис знае историята си — обясни Одо. — Казахме й всичко, когато стана достатъчно голяма, за да разбира.

Лили се питаше дали Вали долавя нотката на добродетелност в гласа на Одо, или тя самата е свръхчувствителна.

Вали каза на Алис:

— Аз те обичам, но Одо те е отгледал. Никога няма да забравя това и съм сигурен, че и ти няма да го забравиш.

Той се задави за миг, после се овладя и продължи:

— Хайде да сядаме и да хапнем. Днес е щастлив ден.

Лили предположи, че Вали е платил за всичко.

Насядаха около масата. За малко бяха като непознати, беше им неловко и се чудеха какво да кажат. После заговориха едновременно. Всички задаваха въпроси на Вали. Всички се смееха.

— Един по един! — каза Вали и всички си отдъхнаха.

Вали им разказа, че има пентхаус в Хамбург, не е женен, но има приятелка. На година и половина — две заминавал за Калифорния, настанявал се във фермата на Дейв Уилямс за четири месеца и записвали нов албум на Плъм Нели.

— Аз съм наркоман — каза им той. — Но съм чист от седем години, през септември ще станат осем. Когато имам концерт с групата, пред гримьорната ми стои охранител, който претърсва хората за наркотици — той вдигна рамене. — Знам, че изглежда крайно, но това е положението.

Вали също имаше въпроси, особено към Алис. Докато тя отговаряше, Лили се оглеждаше. Това беше нейното семейство: родителите, сестра й, брат й, племенницата й и най-старата й приятелка и музикална партньорка. Какво щастие беше всички те да седят заедно, да се хранят, да разговарят и да пият вино.

Мина й през ума, че някои семейства правят това всяка седмица и го приемат за даденост.

Каролин беше седнала до Вали и Лили ги наблюдаваше. Прекарваха си добре. „Все още се разсмиват един друг“, забеляза тя. Ако нещата бяха други — ако Стената беше паднала — можеше ли любовта им отново да пламне? Още бяха млади. Вали беше на тридесет и три, Каролин на тридесет и пет. Лили отпъди тази мисъл — празно предположение, глупава фантазия.