Кен Фоллетт - Прагът на вечността

А Кам щеше да е част от него.

Джаки Джейкс сготви пържено пиле, сладки картофи, листно зеле и царевичен хляб.

— По дяволите диетата — рече Мария Самърс и се залови да яде. Обичаше такава храна. Забеляза, че Джордж похапва оскъдно — малко пиле и зеленчуци, никакъв хляб. Открай време имаше изтънчен вкус.

Беше неделя. Мария гостуваше в дома на семейство Джейкс почти като у роднини. Това започна преди четири години, когато Мария помогна на Джордж да вземе работата във Фосет Реншоу. Тогава, на Деня на благодарността, той покани Мария в дома на майка си за традиционната вечеря с пуйка в опит и тримата да се поободрят, след като всичките им надежди рухнаха с изборната победа на Никсън. Мария беше признателна, понеже усещаше липсата на своето семейство, което бе далече, в Чикаго. Тя обикна Джаки, едновременно борбена и топла, пък и Джаки явно я хареса. Оттогава Мария ходеше на всеки няколко месеца у тях.

След вечеря седнаха в салончето. Докато Джордж не беше при тях, Джаки попита:

— Нещо те яде, дете. Какво ти е на ума?

Мария въздъхна. Джаки беше проницателна.

— Трябва да взема трудно решение.

— Любов или работа?

— Работа. Знаеш, в началото изглеждаше, че президентът Никсън няма да е толкова лош, колкото всички се опасявахме. Направи повече за черните, отколкото някой въобще бе очаквал — тя започна да отброява на пръсти: — Първо, принуди профсъюзите в строителството да вземат повече черни в своята индустрия. Профсъюзите се бориха упорито, но той устоя. Второ, подпомогна предприятията на хора от малцинствата. За три години делът им в държавните поръчки се увеличи от осем милиона на двеста четиридесет и два милиона долара. Трето, десегрегира училищата ни. Вече имахме закони, но Никсън ги приложи. До края на първия му мандат процентът на ученици в изцяло черни училища в Юга ще падне от шестдесет и осем до под десет.

— Добре, убеди ме. Какъв е проблемът?

— Правителството също така върши неща, които просто са напълно погрешни — имам предвид, престъпни. Президентът действа все едно законите не се отнасят до него!

— Повярвай ми, скъпа, всички престъпници разсъждават така.

— Но от нас, обществените служители, се очаква да сме дискретни. Мълчанието е част от нашия кодекс. Ние не предаваме политиците, дори и да не сме съгласни с действията им.

— Хмм. Сблъсък на два морални принципа. Дългът към началника ти е в противоречие с дълга към страната ти.

— Мога просто да подам оставка. И без това извън държавната служба навярно ще печеля повече. Но Никсън и хората му просто ще продължат като мафиотите. А и не искам да работя в частния сектор. Аз искам да направя американското общество по-добро, особено за черните. Посветила съм живота си на това. И да се отказвам, понеже Никсън е мошеник?

— Много правителствени служители говорят пред печата. През цялото време чета онова, което „източници“ са казали на репортерите.

— Ние сме толкова потресени, понеже Никсън и Агню бяха избрани заради обещанията си за закон и ред. Това грубо двуличие някак ни гневи.

— Значи ти трябва да решиш дали от теб да „изтече“ информация за медиите.

— Май това си мисля.

— Направиш ли го — притеснено рече Джаки, — внимавай, моля те.

Мария и Джордж отидоха с Джаки на вечерната служба в евангелистката църква Ветил. После Джордж откара Мария до дома й. Все още имаше онзи стар Мерцедес кабрио, който купи при идването си във Вашингтон.

— Почти всяка част от тази кола е сменена — каза той. — Струва ми цяло състояние.

— Значи е добре, че печелиш цяло състояние във Фосет Реншоу.

— Добре се справям.

Мария осъзна, че държи раменете си толкова стегнати, че гърбът я боли. Опита да отпусне мускулите си.

— Джордж, трябва да говоря с теб за нещо сериозно.

— Добре.

Тя се поколеба. Сега или никога.

— През миналия месец в Министерството на правосъдието антитръстовите разследвания в три отделни корпорации бяха спрени по преки заровели от Белия дом.

— Някакво основание?

— Не се дава. Но и трите бяха големи спонсори на кампанията на Никсън през 1968 и тази година се очаква да финансират кампанията по преизбирането му.

— Та това е откровено извращаване на хода на правосъдието! Това е престъпление.

— Именно.

— Знаех, че Никсън е лъжец, но не подозирах, че е откровен мошеник.

— Трудно е за вярване, знам.

— Защо ми казваш?

— Искам да дам историята на пресата.