Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Той не виждаше смисъл. Животът му беше разрушен. Боби беше мъртъв, а следващият президент щеше да е или Хъмфри, или Никсън. Вече нищо не можеше да се направи нито за спирането на войната, нито за равенството на черните, нито дори за това полицията да престане да бие всеки, който не й се харесва.

Въпреки това прие да обядва с Мария. Отдавна се знаеха.

Мария изглеждаше привлекателно по един зрял начин. Носеше черна рокля, подходящо сако и перли. Излъчваше увереност и авторитет. Изглеждаше такава, каквато е — успешен чиновник от средно ниво в Министерството на правосъдието. Отказа коктейл и двамата поръчаха обяд.

Когато келнерът се оттегли, Мария каза на Джордж:

— Никога няма да ти мине.

Той разбра, че Мария сравнява неговата мъка по Боби със собственото си страдание по Джак.

— В сърцето ми зее рана, която не зараства — каза тя.

Джордж кимна. Мария беше толкова права, че направо му беше трудно да не заплаче.

— Работата е най-доброто лекарство. Работата и времето.

Джордж осъзна, че тя е оцеляла. Нейната загуба беше по-голяма, защото Джак Кенеди й беше любовник, не просто приятел.

— Ти ми помогна — продължи Мария. — Намери ми работа в министерството. Това беше моето спасение: нова среда, ново предизвикателство.

— Но не и нов приятел.

— Не.

— Още ли живееш сама?

— Имам две котки. Джулиъс и Лупи.

Джордж кимна. Това, че не беше омъжена, щеше да й помогне в министерството. Избягваха да повишават омъжени жени, които можеха да забременеят и да напуснат, но една заклета мома имаше по-добри шансове.

Поднесоха храната и двамата похапваха мълчаливо няколко минути. После Мария остави вилицата и каза:

— Искам да се върнеш на работа, Джордж.

Джордж беше трогнат от нейната любяща загриженост и се възхищаваше колко твърдо и решително е изградила живота си наново. Но не можеше да предизвика у себе си никакъв ентусиазъм. Безпомощно сви рамене.

— Боби си отиде, Маккарти загуби номинацията. За кого да работя?

Отговорът на Мария го изненада.

— За Фосет Реншоу.

— За тези гадове? — Фосет Реншоу беше вашингтонската правна фирма, която му предложи работа, щом завърши, и веднага оттегли предложението си заради участието му в Похода на свободата.

— Можеш да станеш техният експерт по гражданските права — додаде Мария.

Джордж изпита задоволство от иронията. Преди седем години защитата на гражданските права му попречи да работи във Фосет Реншоу; днес това беше негово предимство. Почувства се по-добре.

— Работил си в Министерството на правосъдието и на Капитолия, затова имаш безценни познания какви са нещата отвътре. И знаеш ли какво? Изведнъж стана много модерно всяка вашингтонска правна кантора да има по един черен адвокат.

— Откъде знаеш какво им трябва на Фосет Реншоу?

— В Министерството много се занимаваме с тях. Обикновено се мъчим да накараме клиентите им да спазват правителственото законодателство.

— Накрая ще защитавам корпорации, които нарушават законодателството за гражданските права.

— Приеми го като опит. Ще разбереш от първа ръка как действат законите за равенството. Това ще е ценно, ако някога се върнеш в политиката. А междувременно ще правиш добри пари.

Джордж се чудеше дали въобще ще се върне в политиката.

Вдигна поглед и видя, че баща му се задава към тях.

— Току-що обядвах. Може ли да се присъединя към вас за кафето? — попита Грег.

Джордж се питаше дали тази привидно случайна среща не е била планирана от Мария. Напомни си още, че старият Реншоу, старши партньор във фирмата, е приятел на Грег от детинство.

Мария му обясни:

— Тъкмо обсъждахме завръщането на Джордж на работа. Фосет Реншоу се нуждаят от него.

— Реншоу ми спомена. Ще бъдеш безценен за тях. Контактите ти са несравними.

— Изглежда, Никсън ще победи — скептично рече Джордж. — Повечето от моите контакти са с демократите.

— Пак са полезни. Пък и не очаквам Никсън да се задържи дълго. Ще се разбие и ще изгори.

Джордж се учуди. Грег беше либерален републиканец, който би предпочел някой като Нелсън Рокфелер за кандидат-президент. Но и така беше изненадващо нелоялен към партията си.

— Мислиш, че движението за мир ще съсипе Никсън? — попита Джордж.

— В мечтите ти, може би. По-вероятно е тъкмо обратното. Никсън не е Линдън Джонсън. Никсън разбира външната политика — навярно по-добре от повечето хора във Вашингтон. Не се лъжи от дебелашките приказки за комунягите. Това е само заради нашите поддръжници в караваните — Грег беше сноб. — Никсън ще ни измъкне от Виетнам и ще каже, че загубихме войната, понеже мирното движение попречи на военните.