Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Джордж се прибра в спалнята си. Свали си бельото, изкъпа се и се избръсна. Нямаше значение. Утре пак щеше да се разкисне.

Обу ежедневни панталони, облече синя риза и се върна в дневната. Яденето миришеше добре, нямаше как да отрече. Джаки беше подредила масата.

— Сядай — рече тя. — Вечерята е готова.

Беше приготвила пиле по тексаски, в сос от домати и сметана, със зелени чушлета и запечено отгоре с кашкавал. Джордж не можа да устои и изяде две порции. После майка му изми чиниите, а той ги подсуши.

Джаки седна да погледа с него предаването на конгреса по телевизията. Говореше сенатор Ейбрахам Рибикоф, който номинира Джордж Макгавърн — кандидатурата на мира, решена в последната минута. Сенаторът предизвика вълнение с думите:

— С Джордж Макгавърн като президент на Съединените щати няма да ни се налага да търпим тактиките на Гестапо по чикагските улици.

— Боже, ама им го каза — откликна Джаки.

Конгресната зала стихна. Редакторът в телевизията показа кмета Дейли. Той приличаше на грамадна жаба с изпъкналите си очи, увисналите бузи и гънките сланина по шията. За миг забрави, че го дават по телевизията — досущ като своите полицаи — и взе да ругае Рибикоф.

Микрофоните не доловиха думите му.

— Чудя се какво ли казва — рече Джордж.

— Мога да ти кажа — отвърна Джаки. — Умея да чета по устните.

— Не знаех.

— Когато бях на девет, оглушах. Отне много време да разберат причината. Най-накрая ме оперираха и слухът ми се възстанови. Но не забравих да чета по устните.

— Добре, мамо. Докажи. Какво каза кметът Дейли на Ейб Рибикоф?

— Каза „Майната ти, чифутски кучи сине“, ето това каза.

Вали и Бийп бяха отседнали в чикагския Хилтън, на петнадесетия етаж, където беше главната квартира на предизборната кампания на Маккарти. В четвъртък, последния ден на конгреса, двамата се прибраха в стаята си уморени и обезсърчени. Загубиха: Хюбърт Хъмфри, вицепрезидентът на Джонсън, беше избран за кандидат за президент от демократическата партия. За президентското място щяха да спорят двама мъже, които подкрепяха Виетнамската война.

Даже нямаха трева за пушене. Временно се бяха отказали от този навик, за да не дадат на пресата възможност да опетни Маккарти. Погледаха малко телевизия и си легнаха. Бяха твърде нещастни, за да се любят.

— Мамка му, връщам се на училище след две седмици. Не знам ще мога ли да го понеса — каза Бийп.

— Аз може би ще запиша нещо — рече Вали. — Имам няколко нови песни.

Бийп се усъмни.

— Мислиш ли, че можеш да изгладиш нещата с Дейв?

— Не. Бих искал, но той няма да се навие. Когато се обади да ми каже, че е видял нашите в Източен Берлин, беше наистина студен, макар че направи нещо хубаво.

— Божичко, наистина го наранихме — тъжно рече Бийп.

— Пък и той добре се оправя сам, с телевизионното предаване и всичко останало.

— И как ще направиш албум?

— Ще ида в Лондон. Знам, че Лу ще ми изсвири барабаните, а Бъз — баса: и двамата са сърдити на Дейв, че разби групата. Ще запиша основните неща с тях, после сам ще запиша вокалите и ще отделя време за добавяне на оувърдъб, китарни сола и вокални хармонии, може би дори струнни и духови.

— Леле, наистина си го обмислил.

— Имах време. Не съм влизал в студио от половин година.

Разнесе се тропане и трясък и в стаята плисна светлина от коридора. Вали с ужас и недоверие разбра, че някой е разбил вратата. Отметна завивките, скочи от леглото и викна:

— Какво става, мамицата му?

Лампите в стаята светнаха и Вали видя как през разбитата врата влизат двама униформени от чикагската полиция.

— Какво става, по дяволите?

В отговор единият го халоса с палка.

Вали успя да мръдне и вместо по главата, бухалката болезнено го удари по рамото. Той извика, а Бийп запищя.

Стиснал раненото си рамо, Вали заотстъпва към леглото. Ченгето пак замахна. Вали отскочи назад, падна на леглото и палката улучи крака му. Изрева от болка.

И двамата полицаи вдигнаха палките. Вали се претърколи и покри Бийп. Едната палка удари гърба му, а другата — хълбока.

— Спрете, моля ви, спрете, не сме направили нищо лошо, спрете да го удряте.

Вали усети още два страховити удара и помисли, че ще припадне. Тогава внезапно ударите секнаха и два чифта тежки стъпки прекосиха стаята и излязоха.

Вали се смъкна от Бийп.

— Ах, по дяволите, боли.

Бийп се надигна на колене и опита да види раните му.

— Защо го направиха? — попита тя.

Вали чу шум от още разбити врати и още викащи хора, които бяха измъкнати от леглата си и пребити.