Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Оставаше си възможността да проследят Ана от хотела до ресторанта. Но не беше много вероятно: тайната полиция нямаше достатъчно хора да следи всички чужденци през цялото време. Все пак Таня продължаваше да внимава. Тази вечер въпреки топлото време облече широко кожено яке и отиде в ресторанта рано. Не седна на запазената маса. Не вдигна глава, когато Ана пристигна. Наблюдаваше я, докато се настани.

Ана несъмнено беше чужденка. Никой в Източна Европа не се обличаше толкова добре. Носеше тъмночервен костюм с панталони, отлично скроен за пищната й фигура. Разкошният й пъстър шал нямаше как да не е парижки. Косите и очите й бяха тъмни, вероятно наследство от майка й, немска еврейка. Таня прецени, че Ана наближава тридесетте, но е от онези жени, които стават все по-красиви със съзряването си.

Никой не я последва в ресторанта. Таня остана на мястото си още петнадесет минути, за да наблюдава влизащите клиенти, а Ана си поръча бутилка унгарски ризлинг и изпи една чаша. Влязоха четирима клиенти — възрастна двойка и двама влюбени младежи. Никой от тях дори бегло не приличаше на полицай. Най-сетне Таня стана и отиде при Ана на запазената маса. Преметна якето на гърба на стола.

— Благодаря, че дойде — каза тя.

— Не го споменавай, моля те. Радвам се, че съм тук.

— Далеч е.

— Бих пътувала и десет пъти по-далеч, за да се срещна с жената, която ми даде Измръзване.

— Той е написал роман.

Ана се облегна и въздъхна доволно.

— Надявах се да кажеш точно това — тя наля вино в чашата на Таня. — Къде е?

— Скрит. Ще ти го дам, преди да си тръгнем.

— Добре — Ана беше озадачена, понеже не виждаше и следа от ръкопис, но прие думите на Таня. — Ти ми донесе много щастие.

— Знаех си, че Измръзване е блестящ — умислено отговори Таня. — Но дори и аз не очаквах международния успех, в който ти го превърна. В Кремъл беснеят, особено защото още не могат да разберат кой е авторът.

— Трябва да знаеш, че му се полага цяло състояние от авторските права.

Таня поклати глава.

— Ако той получи пари от чужбина, това ще го разкрие.

— Е, може би някой ден. Помолих най-голямата лондонска литературна агенция да го представлява.

— Какво е литературен агент?

— Човек, който се грижи за интересите на автора, сключва договор и има грижата издателят да плаща навреме.

— Никога не съм чувала това.

— Откриха банкова сметка на името на Иван Кузнецов. Но трябва да помислиш дали парите да не се инвестират някак.

— Колко са?

— Над един милион лири.

Таня беше потресена. Ако можеше да вземе парите, Василий щеше да е най-богатият човек в Русия.

Поръчаха вечеря. През последните месеци пражките ресторанти се бяха подобрили, но храната си оставаше традиционна. Говеждото и кнедлите пристигнаха в гъст сос, украсен с бита сметана и лъжица сладко от червени боровинки.

— Какво ще стане в Прага? — попита Ана.

— Дубчек е искрен комунист и иска страната да остане във Варшавския договор, затова не представлява фундаментална заплаха за Москва. Но кремълските динозаври не го виждат така. Никой не знае какво ще се случи.

— Имаш ли деца?

Таня се усмихна.

— Ключов въпрос. Навярно ние можем да изберем да търпим съветската система, за да не си разваляме спокойствието; но имаме ли правото да завещаваме такава мизерия и потисничество на следващото поколение? Не, нямам деца. Имам един племенник, Гриша, когото обичам, син на моя брат близнак. А тази сутрин получих писмо от брат ми — казва, че жената, която скоро ще стане негова втора съпруга, вече е бременна. Значи ще имам още един племенник или племенница. Заради тях трябва да се надявам Дубчек да успее и други социалистически страни да последват чешкия пример. Но съветската система е консервативна в същността си, много по-неподатлива на промяна от капитализма. А в дългосрочен план това може да се окаже най-големият й недостатък.

Когато се нахраниха, Ана попита:

— Щом не можем да платим на нашия автор, можем ли да ти дадем подарък, който да му предадеш? Има ли нещо западно, което той би искал?

Василий имаше нужда от пишеща машина, но това щеше да го разкрие.

— Пуловер — каза Таня. — Наистина дебел топъл пуловер. Все му е студено. И бельо, с дълги ръкави и дълги гащи.

Ана се смая от това надникване в живота на Иван Кузнецов.

— Утре ще ида във Виена и ще му купя най-доброто.

Таня кимна доволно.

— Да се видим пак тук в петък?

— Да.

Таня се изправи.

— Трябва да си тръгнем поотделно.