Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Не можеха да се оженят, докато разводът й не приключеше, и заради приличието Наталия държеше мъничък апартамент наблизо, но неофициално те вече живееха заедно в жилището на Димка. Прередиха мебелите по вкуса на Наталия и купиха канапе. Създадоха си навици — той правеше закуската, тя готвеше обяда; той лъскаше обувките, а тя му гладеше ризите; той пазаруваше месото, а тя рибата.

Не видяха повече Ник, но Наталия започна да поддържа отношения с Нина. Бившата жена на Димка вече беше официална любовница на маршал Пушной, прекарваше много почивни дни с него на дачата и устройваше обеди за приятелите му, много от които водеха своите любовници. Димка не знаеше как Пушной е уредил работите с жена си — симпатична на вид възрастна дама, която винаги стоеше край него при официални държавни приеми. По време на съботно-неделните престои на Нина вън от града Димка и Наталия се грижеха за Гришка. В началото Наталия бе нервна, тъй като нямаше свои деца — Ник мразеше децата. Тя бързо обикна Гриша, който много приличаше на Димка; не бе изненада, че тя притежаваше обичайните майчински инстинкти.

Частният им живот бе щастлив, но не и публичният. Твърдолинейните хора в Кремъл само на думи приемаха компромиса за Чехословакия. След завръщането на Косигин и Димка от Прага консерваторите се заеха да разрушат споразумението и натискаха за нахлуване, което да унищожи Дубчек и неговите реформи. Споровете се водеха през юни и юли сред московските жеги и черноморските бризове във вилите, в които върхушката на КПСС се изнасяше за лятната си почивка.

За Димка всъщност не ставаше дума за Чехословакия. Ставаше дума за сина му и за света, в който той щеше да израсне. След петнадесет години Гриша щеше да учи в университет, след двадесет щеше да работи; на двадесет и пет години можеше да има свои деца. Щеше ли Русия да има по-добра система, нещо като идеята на Дубчек за социализъм с човешко лице? Или Съветският съюз щеше да продължи да бъде тирания, в която неоспоримият авторитет на партията бива брутално налаган от КГБ?

Генералният секретар Леонид Брежнев много дразнещо не вземаше страна. Димка вече го презираше. От страх да не се окаже на губещата страна, Брежнев никога не вземаше решение, докато не се изяснеше накъде ще клони колективното решение. Той нямаше виждане, нямаше смелост, нямаше план да превърне Съветския съюз в по-добра страна. Брежнев не беше водач.

Конфликтът достигна кулминацията си по време на двудневното заседание на Политбюро, открито на петнадесети август. Както винаги, официалната среща се състоеше предимно от учтива размяна на баналности, докато истинската битка се водеше навън.

Застанал на слънце, Димка проведе своя сблъсък с Евгений Филипов сред паркираните коли и чакащите лимузини на площада пред жълто-белия Сенатски дворец.

— Виж докладите на КГБ от Прага — започна Филипов. — Контрареволюционни студентски събирания! Клубове, в които открито се разисква събарянето на социализма! Тайни складове с оръжие!

— Не вярвам на всички истории — отвърна Димка. — Вярно е, че се обсъждат реформи, но опасностите се преувеличават от провалили се ръководители от миналото, които биват отстранявани.

Истината бе, че Андропов, твърдолинейният председател на КГБ, фабрикуваше сензационни разузнавателни доклади, за да подкрепя консерваторите; Димка обаче не беше дотолкова безразсъден, за да го каже на висок глас.

Той имаше източник на надеждни сведения — своята сестра близначка. Таня се намираше в Прага, изпращаше предпазливи и неутрални статии на ТАСС и едновременно снабдяваше Димка и Косигин с отчети, според които Дубчек е герой за всички чехи, с изключение на старите партийни апаратчици.

В едно затворено общество за хората беше почти невъзможно да се доберат до истината. Русите разпространяваха толкова много лъжи. В СССР почти всеки документ беше измамен — данните за производителността, външнополитическите анализи, разпитите на заподозрените в милицията, икономическите прогнози. Хората мърмореха, че единствената истинска страница във вестниците била програмата на радиото и телевизията.

— Не мога да кажа накъде ще тръгнат нещата — каза Наталия на Димка в петък вечерта. Тя продължаваше да работи за външния министър Андрей Громико. — Всички сигнали от Вашингтон сочат, че президентът Джонсън няма да направи нищо, ако влезем в Чехословакия. Има си предостатъчно свои проблеми — бунтове, убийства, Виетнам и президентски избори.