Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Чуй ме! Съжалявам, че поисках да прекарам уикенда с теб. Никога повече няма да го споменавам. Обещавам.

— Не е там проблемът.

— А къде?

— Аз искам да замина с теб. Това ме тормози. Искам го повече от теб.

Клаус се смая.

— Тогава?

— Тогава трябва да избирам. Не мога повече да обичам и двама ви — тя закопча ципа на роклята и се обу.

— Избери мен — примоли се Клаус. — Отдала си шест дълги години на Бернд. Не е ли достатъчно? Как би могъл да е недоволен?

— Дадох му обещание.

— Наруши го.

— Човек, който нарушава обещание, става по-малък. То е като да загубиш един пръст. По-лошо е от това да си парализиран, което е само физическо страдание. Онзи, чиито обещания нямат стойност, е със саката душа.

Клаус се засрами.

— Права си.

— Благодаря ти, че ме обичаш, Клаус. Никога няма да забравя и една секунда от нашите вечери в понеделник.

— Не мога да повярвам, че те губя — рече той и се извърна.

Ребека искаше да го целуне още веднъж, но реши да не го прави.

— Всичко хубаво — каза тя и излезе.

В края на краищата изборите вече бяха влудяващо близко.

През септември Кам беше възторжено убеден, че Ричард Никсън ще спечели. Той беше далеч напред в допитванията. Полицейският метеж в Чикаго, пресен в умовете на телевизионните зрители, опетни съперника му Хюбърт Хъмфри. Ала през септември и октомври Кам научи, че паметта на избирателите е вбесяващо кратка. За негов ужас, Хъмфри започна да догонва Никсън. В петъка преди изборите допитването на агенция Харис показа, че Никсън води с 40 на 37; в понеделник Галъп излезе с 42–40 за Никсън; в изборния ден Харис сложи Хъмфри напред „с един нос“.

В изборната нощ Никсън се настани в апартамент в Уолдорф Тауърс в Ню Йорк. Кам и другите водещи доброволци се събраха в по-скромна стая с телевизор и хладилник, пълен с бира. Кам огледа стаята и се замисли трепетно колко от присъстващите ще бъдат назначени в Белия дом при победа на Никсън днес.

Кам се беше запознал с едно безцветничко сериозно момиче на име Стефани Мейпъл и се надяваше тя да преспи с него или за да отпразнува победата на Никсън, или за да се утеши за загубата.

В единадесет и половина видяха отдавнашния сътрудник по печата на Никсън, Хърб Клайн. Той говореше в огромната пресзала на няколко етажа под тях.

— Продължаваме да мислим, че можем да победим с три до пет милиона, но в този момент са по-скоро три. — Кам улови погледа на Стефани и вдигна вежди. Знаеха, че Хърб приказва глупости. В полунощ Хъмфри водеше с 600 000 от вече преброените гласове. После, десет минути след полунощ дойде новината, която разби надеждите на Кам: Си Би Ес съобщи, че Хъмфри е спечелил Ню Йорк, при това не на косъм, а с един милион гласа.

Всички погледи се насочиха към Калифорния, където гласуването продължаваше още три часа след затварянето на избирателните пунктове на изток. Калифорния беше за Никсън и всичко опря до Илинойс.

Никой не можеше да предвиди резултата в Илинойс. Машината на Демократическата партия, водена от кмета Дейли, винаги мамеше безсрамно. Но дали силата на кмета не беше понамаляла след вида на неговите полицаи, биещи младежите пред телевизията? Въобще, сигурна ли беше подкрепата му за Хъмфри? Хъмфри беше изрекъл възможно най-меката и завоалирана критика към Дейли с думите „Този август Чикаго бе пълен с болка“. Но насилниците бяха докачливи и вървеше слух, че Дейли бил така недоволен, щото подкрепял Хъмфри половинчато.

Каквато и да беше причината, в крайна сметка Дейли не даде Илинойс на Хъмфри.

Когато по телевизията обявиха, че Никсън е победил в този щат със 140 000 гласа, доброволците избухнаха в радостна еуфория. Всичко свърши и те победиха.

Поздравяваха се взаимно някое време, после се разотидоха по стаите си, за да поспят няколко часа преди победната реч на Никсън на сутринта. Кам тихо попита Стефани:

— Какво ще кажеш за още едно питие? Имам бутилка в стаята.

— Божичко, не, благодаря. Смазана съм.

Кам скри разочарованието си.

— Може би друг път.

— Разбира се.

На път за стаята си, Кам налетя на Джон Ерлихман.

— Поздравления, сър!

— И на теб, Кам.

— Благодаря.

— Кога завършваш?

— През юни.

— Ела при мен тогава. Може да успея да ти предложа работа.

Това беше мечтата на Кам.

— Благодаря!

Прибра се в стаята си с висок дух въпреки отказа на Стефани. Нагласи будилника и се строполи на леглото, изтощен, но ликуващ. Никсън победи. Упадъчното либерално десетилетие на шестдесетте отиваше към края си. От сега нататък хората трябваше да работят за онова, което искат, а не да го получават чрез демонстрации. Америка отново щеше да стане силна, дисциплинирана, консервативна и богата. Във Вашингтон щеше да има нов режим.