Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Ще се огледаме — обясни старшината. — Тази сграда ни е позната.

— Повече от двама души ще бъдат необходими, за да претърсят както трябва! — каза Димка.

— Ще поискаме подкрепления при необходимост, другарю — отвърна старшината.

Димка не искаше да губи време в разправии с тях. Отново се зае да телефонира, но смяташе, че Нина и Аня имат най-добрата възможност да намерят Гриша. Ако момчето е влязло не в който апартамент трябва, досега обитателят му да се е обадил на портиера. Гриша можеше да се е загубил и да броди нагоре-надолу по стълбите. На Димка му се доплака, когато си помисли колко ли уплашено ще е момчето.

След още десет минути звънене по телефона, двамата милиционери се появиха по стълбите откъм мазето. Между тях вървеше Гриша, хванал старшината за ръката.

Димка захвърли слушалката и изтича при него.

— Не можах да си отворя вратата и се разплаках! — обясни детето.

Димка го сграбчи и го прегърна, като се опитваше да не заплаче от облекчение.

— Какво стана, Гриша? — попита го той минута по-късно.

— Милиционерите ме намериха — отвърна момчето.

По стълбите слязоха Аня и Нина и дотърчаха, извън себе си от облекчение. Нина грабна малкия и го притисна до гърдите си.

Димка се обърна към старшината.

— Къде го намерихте?

Човекът доби самодоволен вид.

— В мазето, в едно складово помещение. Вратата не беше заключена, но той не можеше да достигне дръжката. Беше се уплашил, но явно не му се е случило нищо.

Димка се обърна към сина си.

— Кажи ми, Гриша, защо слезе в мазето?

— Човекът ми каза, че има кученце — но аз не можах да го намеря!

— Човекът ли?

— Да.

— Ти познаваш ли го?

Гришка поклати глава.

Сержантът намести фуражката си и се приготви да си върви.

— Всичко е добре, когато свършва добре.

— Минутка — продължи Димка. — Чухте момчето. Някакъв човек го е подмамил долу с приказки за кученце.

— Да, другарю, той ми го каза. Но, доколкото аз мога да преценя, не е било извършено престъпление.

— Детето е било отвлечено!

— Трудно е да се установи точно какво е станало, особено когато сведенията идват от толкова малко дете.

— Въобще не е трудно. Някакъв човек е довлякъл детето до мазето, а после го е изоставил там.

— Какъв би могъл да бъде смисълът от това?

— Вижте, благодарен съм Ви, задето го намерихте, но не Ви ли се струва, че приемате цялата работа твърде леко?

— Всеки ден се губят деца.

Димка започна да става подозрителен.

— Как знаехте къде да погледнете?

— Късмет. Както казах, сградата ни е позната.

Димка реши да не изразява подозренията си, докато все още е под въздействие на силни емоции. Извърна се от милиционера и попита Гриша:

— Човекът каза ли ти името си?

— Да — отвърна детето. — Казва се Ник.

На следващата сутрин Димка поиска досието на Ник Смотров от КГБ.

Беше побеснял. Искаше да хване оръжие и да убие Ник. Трябваше да си повтаря да остане спокоен.

За Ник не е било трудно да мине покрай портиера вчера. Може да е носил фалшива доставка, да е минал близо до обитатели, тъй че да изглежда като част от групата им, или просто да е размахал партийната си книжка. На Димка му беше малко по-трудно да се досети как Ник би могъл да знае, че Гриша самичък ще се движи от една част на сградата до друга, но размисли, че вероятно е проучил сградата няколко дни предварително. Може да е побъбрил с някои съседи, да е изчислил какво е дневното разписание на детето и да се е възползвал от най-добрата възможност. Вероятно е платил и на местните милиционери. Целта му е била да уплаши Димка почти до смърт.

И успя.

Но щеше да съжалява за това.

На теория Алексей Косигин, в качеството си на премиер, можеше да прегледа което си иска досие. На практика председателят на КГБ Юрий Андропов щеше да реши какво може и какво не може да види Косигин. Както и да е, Димка бе убеден, че дейностите на Ник, макар и престъпни, нямат политически измерения, тъй че нямаше причина досието да не бъде предоставено. И то наистина се оказа на бюрото му същия следобед.

Беше дебело.

Както и подозираше Димка, Ник търгуваше на черно. Като повечето такива хора беше опортюнист. Купуваше и продаваше всичко — цветни ризи, скъпи парфюми, електрически китари, бельо, шотландско уиски; всякакви незаконно внесени луксозни стоки, трудни за намиране в Съветския съюз. Димка внимателно прегледа съобщенията и търсеше нещо, което да използва, за да унищожи Ник.