Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Излезе от колата и я заключи.

Тръгна по паважа. Щяха ли да изскочат от задната врата на паркирания микробус? Или да излязат иззад ъгъла на съседната сграда? Или да се крият в този вход?

Той достигна кооперацията си и влезе в нея. Може би щяха да са във фоайето.

Трябваше дълго да чака асансьора.

Когато дойде и вратата му се затвори, той се запита дали пък няма да са в апартамента му.

Отключи входната врата. Мястото беше тихо и спокойно. Той огледа спалнята, всекидневната, кухнята и банята.

Беше празно.

Тогава затръшна вратата.

В продължение на две седмици Димка живееше със страха, че може да бъде нападнат всяка минута. Най-накрая реши, че няма да стане. Може би на Ник му беше все едно че жена му има връзка; или пък беше твърде разумен да прави свой неприятел работещ в Кремъл човек. Както и да е, Димка започна да се чувства повече в безопасност.

Все още се чудеше на Евгений Филипов. Как може той дори да се е изненадал, че Наталия го е отхвърлила? Беше безличен, старомоден, грозноват, зле облечен — какво си е представял, че притежава, та да изкуши привлекателна жена, която вече има както съпруг, така и любовник? Очевидно чувствата му са били дълбоко наранени. Отмъщението му обаче явно не проработи.

Най-важното нещо за Димка обаче си оставаше чешкото движение за реформи, наричано „Пражка пролет“. То предизвика най-острото разделение в Кремъл след Карибската криза. Началството на Димка, съветският премиер Алексей Косигин, оглавяваше оптимистите — те се надяваха чехите някак си да намерят изход от неефективността и прахосничеството на социалистическата икономика. Те приглушаваха ентусиазма си по тактически причини и предлагаха Дубчек да бъде наблюдаван внимателно, но конфронтацията да бъде избягвана по възможност. Както и да е, консерватори като началството на Филипов — министъра на отбраната Андрей Гречко — и председателят на КГБ Андропов бяха уплашени от Прага. Бояха се, че радикалните идеи ще подкопаят авторитета им, ще навлязат в други страни и ще разрушат военния съюз на Варшавския договор. Искаха да изпратят танковете, да свалят Дубчек от власт и да поставят строг комунистически режим, робски предан на Москва.

Истинският авторитет Леонид Брежнев не вземаше страна — както често правеше — а чакаше оформянето на някакъв консенсус.

Въпреки че бяха едни от най-могъщите хора в света, партийните началства в Кремъл се страхуваха да излязат от строя. Марксизъм-ленинизмът даваше отговори на всички въпроси, следователно крайното решение щеше неизменно да бъде правилно. Така всеки, който твърдеше, че ще има различен резултат, се оказваше отклонил се от партийната линия. Димка понякога се питаше дали във Ватикана е толкова зле.

Понеже никой не искаше да изрази мнение в писмен вид, те трябваше да накарат референтите си да обсъждат работите неофициално преди всяко заседание на Политбюро.

— Не става дума само за ревизионистките идеи на Дубчек за свободата на печата — обясняваше Евгений Филипов на Димка един следобед в широкия коридор пред залата на Президиума. — Той е словак, който иска да даде повече права на потиснатото малцинство, от което произхожда. Представи си това да достигне до Украйна или Белорусия.

Филипов както винаги изглеждаше с десет години назад. Днес почти всички носеха по-дълга коса, но той все още беше подстриган по военному. За момент Димка опита да забрави, че това е злонамерен човек, причинител на неприятности.

— Тези опасности са далечни — заяви той. — Не съществува непосредствена заплаха за Съветския съюз, и определено не и нещо, което да оправдава военна намеса.

— Дубчек действа срещу КГБ. Отстранил е от Прага няколко представители и е наредил разследване на смъртта на стария външен министър Ян Масарик.

— Има ли КГБ правото да убива министри на приятелски правителства? — попита Димка. — Това ли е съобщението, което искате да изпратим в Унгария или в Източна Германия? Та това ще превърне КГБ в нещо по-лошо от ЦРУ. Американците поне убиват хора само в неприятелски страни като Куба.

Филипов стана заядлив.

— Какво печелим, като позволяваме такива глупости в Прага?

— Нахлуем ли в Чехословакия, ще има дипломатическо затягане — знаеш го.

— Че какво от това?

— Това ще навреди на отношенията ни със Запада. Опитваме се да намалим напрежението със Съединените щати, за да харчим по-малко за армията. Цялата работа може да бъде осуетена. Навлизането с войски може дори да помогне за избирането на Ричард Никсън за президент — а той може да увеличи американските военни разходи. Помисли си само какво ще ни струва това!