Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Дейв взе листа.

Чарли му подаде химикалка.

Дейв написа „ОК“ в горния край на листа, после го подписа и го връчи на Чарли.

Иви направо подивя.

— Ама това е отвратително! — каза тя.

— Разбира се — съгласи се Дейв. — Това е шоубизнесът.

В деня на потвърждаването на развода на Димка се проведе среща на високопоставени сътрудници на Кремъл за обсъждане на кризата в Чехословакия.

Димка беше във възторг. Жадуваше да се ожени за Наталия и ето че едно голямо препятствие вече го нямаше. Не можеше да дочака да й съобщи новините, но когато пристигна в залата „Нина Онилова“, там вече имаше неколцина референти и той трябваше да чака.

Когато тя дойде с пусната около лицето къдрава коса — той я намираше много очарователна — Димка й се усмихна сияйно. Тя не знаеше за какво, но му отвърна щастливо.

Димка бе почти толкова щастлив за Чехословакия. Новият партиен ръководител в Прага, Александър Дубчек, се оказа реформатор в духа на Димка. За пръв път, откак работеше в Кремъл, един съветски сателит бе обявил, че неговата версия на комунизма може да не бъде съвсем като съветския модел. На пети април Дубчек обяви План за действие с включени свобода на словото, право на пътуване на Запад, край на произволните арести и по-голяма самостоятелност на промишлените предприятия.

Ако това проработеше в Чехословакия, то можеше да проработи и в СССР.

Димка винаги бе поддържал мнението, че социализмът може да бъде реформиран — за разлика от сестра си и от дисидентите, които смятаха, че той трябва да бъде премахнат.

Заседанието започна и Евгений Филипов представи доклад на КГБ, според който буржоазните елементи опитвали да подкопаят чешката революция.

Димка въздъхна тежко. Това беше типично за Кремъл при Брежнев. Когато хората се противяха на властите, тук не се питаха дали няма и легитимни причини, но винаги търсеха — и намираха — злонамерени мотиви.

Отговорът на Димка бе презрителен:

— Съмнявам се да има останали много буржоазни елементи в Чехословакия след двадесет години социализъм.

Като доказателства Филипов представи два листа хартия. Единият представляваше писмо, в което Симон Визентал, директор на Центъра за еврейска документация във Виена, хвалеше работата на ционистките си колеги в Прага. Другият — отпечатана в Чехословакия листовка, призоваваща за отделяне на Украйна от СССР.

От другата страна на масата Наталия Смотрова се държеше иронично.

— Тези документи са такива очевидни фалшификати, че е направо смехотворно! Няма дори бегла правдоподобност в това Симон Визентал да организира контрареволюция в Прага. КГБ само толкова ли може?

— Дубчек се оказа змия в пазвата ни! — ядосано натърти Филипов.

В това имаше зрънце истина. Когато предишният чехословашки ръководител стана непопулярен, Дубчек бе одобрен от Брежнев да го замени, защото изглеждаше безцветен и надежден. Радикализмът му се оказа неприятна изненада за консерваторите в Кремъл.

Филипов продължи.

— Дубчек е позволил на вестниците да отправят нападки срещу партийното ръководство! — негодуващо отбеляза той.

Тук Филипов стъпи на хлъзгав терен. Новотни, предшественикът на Дубчек, бе мошеник. Димка започна:

— Вестниците са разкрили, че Новотни е използвал държавни разрешителни за внос, за да купи автомобили Ягуар, които после е продавал на партийни членове с голяма печалба.

Той се направи на наивен.

— Нима наистина искате да защитавате такива хора, другарю Филипов?

— Аз желая социалистическите страни да бъдат ръководени дисциплинирано и справедливо — отвърна Филипов. — Скоро подривните вестници ще започнат да искат така наречената западна демокрация, в която политическите партии на съперничещите си буржоазни групи ще създадат илюзията на избор, но ще се обединят, за да потискат работническата класа.

— Никой не желае това — възрази Наталия. — Ние искаме Чехословакия да бъде културно напреднала страна, привлекателна за западните туристи. Ако се намесим и туризмът западне, СССР ще бъде принуден да плаща още повече, за да подкрепя чехословашката икономика.

— Това ли е мнението на Министерството на външните работи? — изсумтя Филипов.

— Министерството иска да преговаря с Дубчек, за да се осигури страната да остане социалистическа, а не една груба намеса, която да отчужди и капиталистическите, и социалистическите страни.

Най-накрая мнозинството от хората около масата бяха убедени от икономическите аргументи. Изготвената от референтите препоръка за Политбюро беше Дубчек да бъде запитан от останалите членове на Варшавския договор при следващата им среща в Дрезден, Източна Германия. Димка се радваше — заплахата от провеждане на чистка от твърдолинейните бе предотвратена, поне за момента. Вълнуващият чехословашки експеримент за реформиране на социализма щеше да продължи.