Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Говорите за убийството на Мартин Лутър Кинг.

— Доктор Кинг бе убит, но Америка продължава да кърви.

Изречението се появи в главата на Дейв отникъде, както понякога ставаше с текстовете на песните.

Уортън поклати глава и устата му се изопна в упорита черта. Оптимизмът на Дейв се изпари. Уортън продължи замислено:

— Имам повече от хиляда служители — между другото, много от тях са негри. Ако продажбите на Фоум спаднат, защото сме засегнали зрителите, някои от тези хора ще загубят работата си. Не мога да поемам такъв риск.

— И двамата ще поемем риск — отговори му Дейв. — И моята популярност е заложена на карта. Но аз искам да помогна на страната да се излекува.

Уортън се усмихна снизходително, все едно някое от децата му е казало нещо безнадеждно идеалистично.

— И Вие смятате, че една целувка може да го направи?

Дейв заговори по-ниско и по-рязко.

— Събота вечер е, Албърт. Представете си — из цяла Америка черните младежи се чудят дали да излязат, за да палят и да трошат прозорци, или да се дръпнат и да не се набъркват в неприятности. Преди да се решат доста от тях ще гледат Дейв Уилямс и приятели просто защото водещият е рокзвезда. Как предпочитате да се чувстват те в края на предаването?

— Е, очевидно…

— Помислете си как наредихме сцената с Пърси и Иви. Всичко в нея показва, че белите и черните трябва да бъдат разделени — костюмите им ролите им и щандът между тях.

— Това е намерението — съгласи се Уортън.

— Ние подчертахме разделението им, но аз не искам да го натяквам на черните, особено тази вечер, когато големият им герой е убит. Целувката на Иви в самия край събаря цялата сцена. Целувката съобщава, че не бива да се използваме, да се бием и да се убиваме едни други. Тя съобщава, че можем да се докосваме. Това не би трябвало да е нещо голямо, но то е.

Дейв затаи дъх. В действителност той не вярваше, че целувката ще спре кой знае колко бунтове. Искаше тя да остане просто защото беше за доброто срещу злото. Смяташе обаче, че тези доводи може и да убедят Уортън.

— Дейв е прав, татко. Ти наистина трябва да го направиш — обади се Каролин.

— Така е — додаде и Едуард.

Уортън не се повлия кой знае колко от мненията на децата си, но се обърна към жена си, донякъде за изненада на Дейв, и я попита:

— Ти какво мислиш, скъпа?

— Няма да ти кажа да вършиш нещо, което вреди на компанията — започна тя. — Знаеш го. Но смятам, че това може даже да бъде от полза за Национален сапун. Ако те критикуват, кажи им, че си го направил заради Мартин Лутър Кинг. Можеш да се окажеш герой.

— Сега е осем без петнадесет, господин Уортън — напомни му Дейв. — Господин Лаклоу чака на телефона. Ако му се обадите през следващите пет минути, той ще има време да смени лентите. Решението е Ваше.

Стаята притихна. Уортън помисли една минута. После стана.

— По дяволите, мисля, че сте прав — каза той.

И отиде в антрето.

Чуха го как набира. Дейв прехапа устни.

— Господин Лаклоу, моля… Здрасти, Чарли… Да, тук е, довършва вечерята с нас… Водихме дълъг разговор за това и ти се обаждам, за да те помоля да върнеш целувката в шоуто… Да, това казвам. Благодаря ти, Чарли. Лека нощ.

Дейв чу изщракването на телефона и остави топлото усещане за триумф да го залее.

Господин Уортън се върна в стаята.

— Е, стана — обобщи той.

— Благодаря Ви, господин Уортън — каза Дейв.

— Целувката беше страшно коментирана и почти всичко бе положително — обясни Дейв на Иви по време на обяда в салона на Поло във вторник.

— Значи Национален сапун е на печалба?

— Това ми казва новият ми приятел господин Уортън. Продажбите на Фоум са се увеличили, а не са спаднали.

— А предаването?

— Също е успешно. Вече е договорен един сезон.

— И всичко това, понеже ти направи каквото трябва.

— Соловата ми кариера започва чудесно. Не е зле за хлапе, което се е издънило на всичките си изпити.

Чарли Лаклоу седна на масата им.

— Простете, че закъснях — неискрено започна той. — Работих по съвместно изявление за пресата с Национален сапун. Малко е късно, три дни след шоуто, но искат да се възползват от добрата реклама.

Той даде на Дейв два листа хартия.

— Може ли? — попита Иви. Тя знаеше, че на Дейв му е трудно да чете. Той й подаде хартията. Минута по-късно тя се обади:

— Дейв! Те искат да кажеш: „Бих желал да благодаря на директора на Национален сапун, господин Албърт Уортън, за неговата смелост и далновидност да настои предаването да бъде излъчено с противоречивата целувка“. Ама че нахалство!