Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Джени Причард подаде глава през вратата.

— Записан сте за самолета в единадесет, Дейв. Летището е на единадесет километра оттук, тъй че трябва да тръгнете веднага.

— Полетът е четири часа и половина, а разликата във времето е три часа, тъй че кацате в шест и половина.

Тя му подаде листче с адреса на господин Уортън.

— Трябва да бъдете там в седем.

— Това ми дава достатъчно време — прецени Дейв. Махна за довиждане на Чарли и му каза:

— Стой на телефона.

Чарли изглеждаше замислен. Не беше навикнал да му нареждат.

— Никъде няма да ходя — рече той.

В приемната госпожица Причард му каза:

— Жена му е Сюзан, а децата са Каролин и Едуард.

— Благодаря Ви.

Дейв затвори вратата на Чарли.

— Госпожице Причард, ако Ви дойде до гуша да работите за Чарли, на мен ми трябва секретарка.

— Вече ми е дошло до гуша — отвърна тя. — Кога започвам?

— Понеделник.

— Да дойда ли в хотел Бевърли Хилс в девет?

— Нека да е в десет.

Хотелската лимузина откара Дейв до летището. Госпожица Причард се беше обадила в авиокомпанията и го чакаше стюардеса, за да го преведе през ВИП коридора и да избегнат сцените с почитатели в залата за заминаващи.

Беше закусил само с аспирин, тъй че се зарадва на обяда в самолета. Докато машината се снижаваше към просналия се край езерото Ери град, той умуваше какво да каже на господин Уортън. Това щеше да бъде трудно. Но ако го направеше добре, може би щеше да убеди Уортън. Това щеше да компенсира предишната му страхливост. Жадуваше да каже на сестра си, че я е възмездил.

Приготовленията на госпожица Уортън свършиха работа и на летище Хопкинс го чакаше кола. Няколко минути след седем лимузината спря в алеята на голяма, но не разкошна къща във фермерски стил. Дейв отиде до входа и позвъни.

Чувстваше се нервен.

Самият Уортън дойде на вратата в пуловер с изрязана яка и памучен панталон.

— Дейв Уилямс? — учуди се той. — Какво…?

— Добър вечер, господин Уортън — поздрави го Дейв. — Съжалявам, че се натрапвам, но бих желал да говоря с Вас.

Когато преодоля изненадата, Уортън изглеждаше доволен.

— Заповядайте — покани го той. — Запознайте се със семейството.

Уортън въведе Дейв в трапезарията. Семейството явно привършваше вечерята. Уортън имаше хубава жена над тридесетте, дъщеря на около шестнадесет и пъпчив син, година-две по-малък.

— Имаме изненадващ гост — произнесе той. — Това е господин Дейв Уилямс от Плъм Нели.

Госпожа Уортън допря малка бяла ръка до устата си и пророни:

— Божичко.

Дейв се здрависа с нея и се обърна към младежите:

— Вие трябва да сте Каролин и Едуард.

Уортън изглеждаше доволен, че Дейв помни имената на децата му.

Те бяха поразени от изненадващото посещение на истинска поп звезда, която бяха виждали по телевизията. Едуард загуби дар слово. Каролин изпъна рамене, гърдите й щръкнаха и тя отправи към Дейв погледа, който беше виждал в хиляди момичета. Той казваше: „Можеш да правиш с мен каквото поискаш“.

Той се направи, че не го забелязва.

— Моля, Дейв, седнете. Присъединете се към нас — продължи господин Уортън.

Госпожа Уортън се намеси.

— Малко десерт? Имаме ягодов сладкиш с маслено тесто.

— Да, моля — отвърна Дейв. — Живея на хотел, тъй че малко готвена храна ще бъде истинско пиршество.

— О, горкичкият — рече тя и отиде към кухнята.

— Днес ли дойдохте от Лос Анджелис? — попита го Уортън.

— Да.

— Сигурен съм, че не само, за да наминете.

— Всъщност да. Искам да говоря с Вас още веднъж за предаването довечера.

— Окей — замислено отговори Уортън.

Госпожа Уортън се върна с десерта на поднос и започна да сервира.

Дейв искаше децата да са на негова страна. Той им обясни:

— В края на шоуто, което сме направили с баща ви, има момент, в който Пърси Марканд пее в дует със сестра ми Иви Уилямс.

— Гледах филма й — страхотен е! — обади се Едуард.

— В края на песента Иви целува Пърси по бузата.

И Дейв се спря.

— Е? Голяма работа! — изтърси Каролин.

Госпожа Уортън закачливо вдигна вежда към Дейв, когато му сервира голямо парче от сладкиша.

Дейв продължи.

— Господин Уортън и аз говорихме дали това няма да засегне публиката ни — нещо, което и двамата не искаме да правим. Решихме да махнем целувката.

— Убеден съм, че това беше мъдър избор — каза Уортън.

— Дойдох да се видя с Вас днес, господин Уортън, понеже смятам, че откакто взехме това решение, ситуацията се промени — изрече Дейв.