Кен Фоллетт - Прагът на вечността

По тази причина в Мемфис изслуша и двете страни. Говорителят на кметството заяви, че външни агитатори насъсквали стачкуващите да се държат насилствено. Те пък обвиняваха бруталността на полицията.

— Кой дърпа конците? — попита Джаспър.

Отговорът бе: Хенри Лоуб.

Джаспър научи, че Лоуб, демократическият кмет на Мемфис, бил неприкрит расист. Вярвал в сегрегацията, стоял за „отделните, но равностойни“ съоръжения за бели и черни и публично гърмял срещу нарежданата от съдилищата интеграция.

А почти всички работници от чистотата бяха черни.

Заплатите им бяха тъй ниски, че мнозина получаваха държавни помощи. Принудени бяха да работят извънредно без заплащане. Градът не искаше да признае профсъюза им.

Стачката обаче започнала заради безопасността. Двама души били прегазени до смърт от неизправен камион. Лоуб отказваше да махне старите камиони или да затегне правилника за безопасност.

Градският съвет гласува признаване на профсъюза, за да сложи край на стачката, но Лоуб отмени решението на съвета.

Протестът се разрасна.

Той стана национално известен, когато Мартин Лутър Кинг застана на страната на чистачите.

Кинг летеше за второто си посещение в деня на полета на Джаспър — трети април 1968 година, сряда. Същата вечер градът се смрачи заради буря. Под проливния дъжд Джаспър отиде да слуша речта на Кинг пред митинг до масонския храм.

Ралф Абърнети подгряваше хората. По-висок и по-тъмен от Кинг, не толкова хубав и по-агресивен, според клюките той бил другар на Кинг в пиенето и женкарството и негов най-близък съюзник и приятел.

Публиката се състоеше от работници от чистотата, техните семейства и поддръжници. Джаспър погледна старите им палта и шапки и разбра, че те са сред най-бедните хора в Америка. Бяха необразовани, имаха мръсна работа и живееха в град, който ги наричаше граждани втора класа, чернилки, момчета. Но имаха дух. Повече нямаше да го търпят. Вярваха в един по-добър живот. Имаха мечта.

А имаха и Мартин Лутър Кинг.

Той беше на тридесет и девет, но изглеждаше по-възрастен. Когато Джаспър го видя да говори във Вашингтон, бе леко топчест, но през петте години оттогава беше натрупал килограми и сега имаше закръглен вид. Ако костюмът му не беше тъй изискан, можеше да мине за бакалин. Но само преди да отвори уста. Заговореше ли, ставаше гигант.

Тази вечер настроението му бе апокалиптично. Докато светкавиците проблясваха зад прозорците, а трясъкът на гърма прекъсваше речта му, той съобщи на публиката, че тази сутрин самолетът бил задържан заради заплаха от бомба.

— За мен обаче това няма значение, понеже аз вече изкачих върха на планината — изрече той и хората нададоха радостни възгласи. — Аз просто желая да осъществя Божията воля.

Тогава емоционалността на собствените му думи го обзе и гласът му затрепера от напрежение, както на стъпалата на Мемориала на Линкълн.

— И Той ме остави да изкача планината — провикна се Кинг. — И аз погледнах.

Гласът му се извиси още.

— И видях Обетованата земя!

Джаспър можеше да види, че Кинг е наистина развълнуван. Потеше се силно и плачеше. Множеството споделяше чувствата му и отвърна с викове „Да!“ и „Амин!“

— Аз може и да не я достигна заедно с вас — продължи той с разтреперан от емоция глас и Джаспър си припомни, че в Библията Мойсей така и не достигаше Ханаан. — Но искам да разберете, сега, тази вечер, че като народ ние ще стигнем Обетованата земя.

Две хиляди слушатели избухнаха в аплодисменти и възгласи „амин“.

— И затова тази вечер аз съм щастлив. Не се притеснявам от нищо. Не се боя от нито един човек.

Той поспря и след това бавно произнесе:

— Очите ми видяха славата на Божието пришествие.

При тези думи той сякаш се олюля назад от катедрата. Застаналият зад него Ралф Абърнети скокна да го хване и го отведе до стола му посред урагана от насърчения, който си съперничеше с бурята навън.

Джаспър прекара другия ден в отразяване на юридическия спор. Градската управа опитваше да накара съдилищата да забранят планираната от Кинг за следващия понеделник демонстрация, а той пък работеше по компромис, който да осигури малък мирен поход.

В късния следобед Джаспър говори с Хърб Гулд в Ню Йорк. Разбраха се Джаспър да опита да уреди Сам Кейкбред да вземе интервюта от Лоуб и Кинг в събота или неделя, а Хърб да изпрати екип за заснемане на демонстрацията в понеделник, за да бъде репортажът излъчен същата вечер.

След разговора с Гулд Джаспър отиде в мотел Лорейн, където беше отседнал Кинг. Сградата бе ниска, на два етажа, с балкони над паркинга. Той забеляза белия Кадилак, зает на Кинг заедно с шофьора от притежавано от негър погребално бюро в Мемфис. До колата се намираше групичка от сътрудниците на Кинг. Сред тях Джаспър видя Верина Марканд.