Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Уортън погледна Пърси и си припомни, че той е женен за Бейб Лий — бяла жена.

— Съжалявам, ако това Ви засяга, господин Марканд — каза той.

— Навикнал съм — спокойно отвърна Пърси. Не отрече, че е обиден, но отказваше да прави въпрос от това. На Дейв такова държание се стори извънредно достойно.

— Може би телевизията трябва да работи, за да променя предразсъдъците на хората — негодуващо изрече Иви.

— Не бъди наивна — грубо произнесе Чарли. — Ако покажем нещо, което не харесват, те просто ще сменят проклетия канал.

— Тогава всички телевизионни мрежи трябва да го правят и да изобразяват Америка като страна, в която всички са равни.

— Няма да стане — отсече Чарли.

— Може би няма да стане — продължи Иви. — Но трябва да опитваме, нали така? Ние носим отговорност.

Тя ги огледа всичките — Чарли, Тони, Дейв, Пърси и Уортън. Дейв изпита вина, щом срещна погледа й, понеже знаеше, че е права.

— Всички ние — продължи тя. — Ние правим телевизионни програми, които влияят на мисленето на хората.

— Не непременно… — обади се Чарли.

Дейв го прекъсна.

— Стига, Чарли. Ние влияем върху хората. Не беше ли така, господин Уортън нямаше да харчи парите си.

Чарли изглеждаше ядосан, но нямаше какво да отговори.

— Точно днес ние имаме възможността да направим света едно по-добро място.

Иви не се спря.

— Никой няма да има нищо против, ако целуна Бинг Кросби в най-гледаното телевизионно време. Нека помогнем на хората да видят, че няма значение дали целувам малко по-тъмна буза.

Всички загледаха господин Уортън.

Дейв усети как под плътно прилепналата по кожата му набрана риза избива пот. Не искаше Уортън да бъде засегнат.

— Доводите Ви са добри, млада госпожице — обясни Уортън. — Моите задължения обаче са към акционерите и служителите ми. Аз не съм дошъл тук, за да направя света по-добър, дошъл съм, за да продавам Фоум на домакините. Няма да го постигна, ако свържа стоката си с интимно общуване между двете раси — при цялото ми уважение към господин Марканд. Между другото, Пърси, аз съм Ваш голям почитател — имам всичките Ви записи.

Дейв се усети как мисли за Манди Лав. Беше страшно хлътнал по нея. Тя беше черна — не златистокафява като Пърси, а хубаво тъмнокафяво. Дейв толкова бе целувал кожата й, та чак устните му се възпалиха. Той можеше да й предложи брак, ако не се беше върнала при стария си приятел. И сега Дейв би бил в положението на Пърси — да търпи разговор, който обижда брака му.

Чарли продължи:

— Според мен дуетът е хубав символ на хармонията между расите, без да съдържа намек за чепатия въпрос за секса между расите. Смятам, че свършихме чудесна работа — в случай че махнем целувката.

Иви възрази:

— Добър опит, Чарли, но това са глупости и ти го знаеш.

— Това е реалността.

Дейв опита да оправи настроението и се обади:

— Нима ти нарече секса „чепат въпрос“, Чарли? Забавно.

Никой не се засмя.

Иви погледна Дейв.

— Какво ще правиш, Дейв, освен да пускаш шеги? — попита го тя и почти го взе на подбив. — И двамата сме били възпитавани да се борим за това, което е правилно. Баща ни се е сражавал в испанската гражданска война. Баба ни е извоювала за жените правото на глас. Ти ще отстъпиш ли?

— Ти си знаменитостта, Дейв. Те имат нужда от теб. Без теб няма предаване. Ти имаш власт. Използвай я за добро — заговори му Пърси.

Чарли се намеси:

— Хайде да бъдем реалисти. Без Национален сапун няма шоу. Ще ни бъде трудно да намерим нов спонсор — особено след като хората разберат защо господин Уортън се е оттеглил.

Дейв забеляза, че Уортън не заяви, че ще оттегли спонсорството си заради целувката. Нито пък според Чарли щеше да бъде невъзможно намирането на нов спонсор — просто щеше да е трудно. Ако Дейв държеше да задържи целувката, шоуто можеше да продължи и телевизионната кариера да оцелее.

Може би.

— Наистина ли аз трябва да взема решението? — попита той.

— Така изглежда — отвърна Иви.

Той беше ли готов да поеме риска?

Не, не беше.

— Целувката пада — отсече той.

През април Джаспър Мъри отиде със самолет до Мемфис, за да проучи стачката на работниците от чистотата — тя прерастваше в нещо насилствено.

Джаспър познаваше насилието. Според него в природата си всички хора, включително той, бяха предразположени да бъдат миролюбиви или зли в зависимост от ситуацията. Естествената им наклонност бе да водят мирен и законопослушен живот, но при подходящото насърчение повечето бяха способни да изтезават, да насилват и да убиват. Той го знаеше.