Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Заровете бяха хвърлени.

Дейв Уилямс знаеше, че сестра му е намислила нещо.

Той правеше пилотното предаване на Дейв Уилямс и приятели — собственото си телевизионно шоу. При първото предложение той възприе идеята лековато — приличаше на малко надигане на вълната на успеха на Плъм Нели. Групата се беше разпаднала и Дейв се нуждаеше от шоуто. То слагаше началото на самостоятелната му кариера. Трябваше да бъде добро.

Продуцентът предложи да поканят сестрата на Дейв — кинозвезда — като гост. Иви беше по-популярна от всякога. Последният й филм, комедия за снобска госпожица, която наема черен адвокат, беше страхотен хит.

Иви предложи да изпълни дует с другата звезда от филма — Пърси Марканд. Идеята се хареса на продуцента Чарли, но той се притесняваше от избора на песен. Чарли бе дребен, войнствен човек със стържещ глас.

— Трябва да бъде комедийна песен — започна той. — Не могат да пеят Истинска любов или Скъпи, навън е студено.

— Лесно е да се каже — възрази Дейв. — Повечето дуети са романтични. Чарли поклати глава.

— Забрави го. Това е телевизия. Не можем дори да намекваме за секс между бяла жена и черен мъж.

— Могат да изпеят Каквото правиш ти, аз мога по-добре. Тя е комична.

— Не. Хората ще си кажат, че е коментар за гражданските права.

Чарли Лаклоу бе умен, но Дейв не го харесваше. Никой не го харесваше. Беше грубиян с лош характер, и спорадичните му опити да бъде мил и да се харесва правеха нещата още по-лоши.

Дейв опита:

— Ами Присмехулник?

Чарли се замисли за минута.

— Ако присмехулникът не пее, с диамантен пръстен той ще ме огрее — пропя той и се върна към прозата. — Май можем да го пуснем.

— Можем я — съгласи се Дейв. — Оригиналният запис е направен от дуета Инес и Чарли Фокс, брат и сестра. Никой не е смятал, че намеква за кръвосмешение.

— Окей.

Дейв обсъждаше чувствителността на американската публика с Иви, обясни й избора на песента и тя се съгласи — само дето в очите й проблясваше нещо, което Дейвид познаваше твърде добре. То значеше неприятности. Така гледаше точно преди училищната постановка на Хамлет, където изигра ролята на Офелия гола.

Разговаряха и за скъсването му с Бийп.

— Всички реагират, като че ли е било типична нетрайна тийнейджърска връзка — оплака се той. — Само че аз спрях да имам такива връзки много преди да изляза от тийнейджърската възраст, а и никога не съм обичал особено да си разигравам коня. С Бийп бях сериозен. Исках деца.

— Пораснал си по-бързо от нея — отбеляза Иви. — И аз пораснах по-бързо от Ханк Ремингтън. Той се е укротил с Ана Мъри — чувам, че повече не шавал. Може би Бийп ще направи същото.

— Но ще бъде твърде късно за мен, както се оказа за теб — горчиво произнесе Дейв.

Оркестърът се разсвирваше, Иви се гримираше, а Пърси си обличаше костюма. Междувременно режисьорът Тони Питърсън помоли Дейв да запише встъплението си.

Предаването бе цветно и Дейв носеше кадифен костюм в цвят бордо. Погледна в камерата, представи си как Бийп се завръща в живота му, протегнала ръце, за да го прегърне, и се усмихна топло.

— А сега, фенове, нещо специално. При нас са двете звезди от хита Клиентът ми и аз — Пърси Марканд и собствената ми сестра Иви Уилямс!

Той изръкопляска. Студиото беше тихо, но щяха да добавят звука на аплодираща публика към саундтрака преди излъчването на шоуто.

— Усмивката ти ми харесва, Дейв — рече Тони. — Повтори го.

Дейв го направи три пъти и Тони обяви, че е доволен.

В същия миг Чарли се появи заедно с мъж над четиридесетте в сив костюм. Дейв веднага забеляза, че Чарли е раболепен.

— Дейв, бих желал да те запозная с нашия спонсор — започна той. — Това е Албърт Уортън, главният човек в Национален сапун и един от водещите бизнесмени в Америка. Долетял е чак от Кливланд, Охайо, за да се запознае с теб — това не е ли чудесно от негова страна?

— Несъмнено — отвърна Дейв. За всеки негов концерт хора летяха през половината свят, но той винаги се държеше любезно.

Уортън заговори:

— Имам двама тийнейджъри, момче и момиче. Ще ми завиждат, че съм се срещал с Вас.

Дейв опитваше да се съсредоточи върху това да направи едно отлично шоу и най-малко му трябваше да си говори с някакъв магнат, производител на прах за пране; разбираше обаче, че се налага да бъде учтив с този човек.

— Ще подпиша два автографа за децата Ви.

— Това ще ги развълнува.

Чарли щракна с пръсти на секретарката си, която го следваше.