Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Сред публиката имаше много хора като тях — млади мъже с дълги коси и бради, босоноги момичета. Вали се попита колко ли от тях са дошли, за да дюдюкат. Имаше и черни на всякаква възраст — младите с прическите им, сега наричани афро, родителите им в пъстрите рокли и елегантни костюми, които носеха на църква. Обхватът на Боби Кенеди и неговото послание се виждаше от солидното малцинство бели хора от средната класа на средна възраст, облечени в панталони чино и пуловери в хладната пролетна вечер на Сан Франциско.

Самият Вали бе навил косата си под джинсова шапка и носеше слънчеви очила, за да скрие самоличността си.

Сцената беше изненадващо гола. Вали очакваше знамена, серпантини, плакати и гигантски снимки на кандидата, каквито беше виждал по телевизията за други митинги на кампаниите. Боби имаше само празна сцена и микрофон. При друг кандидат това щеше да бъде знак, че е свършил парите, но всички знаеха, че Боби има неограничен достъп до семейното състояние на Кенеди. Какво значеше това? За Вали то означаваше: „Няма глупости, това съм истинският аз“. Стори му се интересно.

Точно сега катедрата бе заета от местен демократ, който подгряваше тълпите за голямата звезда. Вали прецени, че доста прилича на шоубизнеса. Публиката привикваше на смеха и ръкопляскането и едновременно с това още повече искаше появата на това, което беше дошла да види. По същата причина концертите на Плъм Нели включваха някоя по-малка група за подгрявка.

Но Плъм Нели вече не съществуваше. Сега групата би трябвало да работи по нов албум за Коледа, а и Вали имаше няколко вече изпълнявани на живо песни; на сцената той искаше да ги изпълнява за Дейв, тъй че Дейв да може да напише преход, да промени някой акорд и да каже: „Страхотно, нека я наречем Душевна целувка“. Дейв обаче бе изчезнал.

Той изпрати студена и учтива бележка до майката на Бийп, благодари й, задето му е позволила да остане у дома им, и я молеше да опакова дрехите му, та да бъдат взети от един негов сътрудник. От телефонен разговор с Дейзи в Лондон Вали знаеше, че Дейв подновява някаква селска къща в долината на Напа и планира да създаде звукозаписно студио там. Джаспър Мъри също се обади на Вали и опита да провери някакъв слух, че Дейв правел телевизионно предаване без групата.

Дейв страдаше от старомодна ревност, съвсем неуместна според представите на хипитата. Трябваше да разбере, че хората не можеха да бъдат обвързани, че трябваше да се обичат с всеки, с когото искат. Колкото и силно да вярваше в това, Вали изпитваше вина. Той и Дейв бяха близки, харесваха се и си вярваха, бяха извървели заедно целия път от „Репербана“. Вали се чувстваше нещастен, задето беше наранил приятеля си.

Не че Бийп беше любовта на живота му. Харесваше я много — тя беше красива, забавна и страхотна в леглото, много им се възхищаваха като на двойка — но не беше единственото момиче на света. Вали вероятно не би спал с нея, ако знаеше, че това ще разруши групата. Той обаче не беше разсъждавал за последиците — вместо това бе живял за мига, както би трябвало да правят хората. Особено лесно беше да се поддадеш на такива безотговорни импулси под влиянието на наркотиците.

Тя все още бе разтърсена, задето Дейв я беше зарязал. Може би затова тя и Вали се чувстваха добре заедно — тя бе загубила Дейв, а той — Каролин.

Умът на Вали се понесе, но го върна обратно в настоящето в мига, в който обявиха за Боби Кенеди.

Той бе по-дребен, отколкото Вали си го беше представял, и по-неуверен. Отиде до катедрата с полуусмивка и с почти стеснително приветствие. Пъхна ръка в джоба на сакото си и Вали си припомни как президентът Кенеди вършеше същото.

Неколцина души от публиката веднага издигнаха лозунги. Вали видя ЦЕЛУНИ МЕ, БОБИ! и БОБИ Е ГОТИН. Бийп извади навития лист хартия от крачола на панталона си и тя и Вали го издигнаха. На него пишеше просто ПРЕДАТЕЛ.

Боби заговори, като си помагаше с извадени от вътрешния джоб листчета.

— Позволете ми да започна с едно извинение — поде той. — Аз участвах във вземането на много от ранните решения във Виетнам, решения, който ни насочиха по днешния ни път.

— Твърде вярно! — изкрещя Бийп и хората около нея се засмяха.

Боби продължи с плоския си бостънски акцент.

— Готов съм да понеса своя дял от отговорността. Грешката от миналото обаче не е оправдание за собственото си продължаване. Чрез трагедията живите могат да почерпят мъдрост. „Всички хора грешат“, е казал гръцкият писател Софокъл. „Добрият обаче отстъпва, когато знае, че е сгрешил, и поправя злото. Гордостта е единственият грях“.