Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Публиката хареса това и го аплодира. През това време Боби погледна бележките си и Вали забеляза, че той прави сценична грешка. Обмяната трябваше да върви двупосочно. Хората искаха звездата да гледа към тях и да признава хвалбите им. Боби явно се чувстваше неловко от тях. Вали разбра, че такива политически събирания не му се отдаваха лесно.

Той продължи по въпроса за Виетнам, но въпреки началния успех на изповедта си не се справяше добре. Колебаеше се, заекваше, повтаряше се. Стоеше неподвижен, изглеждаше вдървено и явно изпитваше съмнения дали да движи тяло, или да жестикулира с ръце.

Неколцина опоненти в залата го прекъсваха, но Вали и Бийп не се присъединиха. Нямаше нужда. Боби се убиваше сам без съдействие.

В един момент на затишие проплака бебе. С ъгълчето на окото си Вали видя една жена да става и да се насочва към изхода. Боби спря по средата на изречението си и я заговори:

— Моля, госпожо, не си отивайте!

Публиката се разсмя. Жената се извърна и погледна към Боби на сцената.

— Навикнал съм на бебешки плач — продължи той.

Засмяха се на това — всички знаеха, че има десет деца.

— Освен това — продължи той, — ако си излезете, вестниците ще обявят, че безмилостно съм изхвърлил от залата майка с бебе.

Засмяха се и на това — много млади хора ненавиждаха пресата заради пристрастното представяне на демонстрациите.

Жената се усмихна и се върна на мястото си.

Боби погледна бележките си. За миг се беше показал като топло човешко същество. В този момент можеше да овладее тълпата. Само че отново ги загуби като се върна към подготвената си реч. Вали си каза, че е пропуснал тази възможност.

Тогава Боби сякаш разбра същото. Той отново вдигна поглед и заговори:

— Тук ми е хладно. А на вас?

Всички изреваха в съгласие.

— Да пляскаме — предложи той. — Хайде, това ще ни затопли.

Той започна да пляска с ръце и публиката със смях подхвана същото.

Минута по-късно той спря и продължи:

— Сега съм по-добре. А вие?

Те отново закрещяха одобрително.

— Искам да говоря за почтеността — започна той. Върна се на речта си, но вече не гледаше в бележките. — Според някои хора дългата коса, босите крака и целувките в парка са непочтени. Ще ви кажа какво мисля аз.

Той надигна глас.

— Бедността е непочтена!

Тълпата завика одобрително.

— Неграмотността е непочтена!

Те заръкопляскаха отново.

— И ви казвам, точно тук, в Калифорния, че е непочтено човек да работи с гърба и с ръцете си и въобще да няма надеждата да изпрати сина си в колеж.

Никой в залата не се съмняваше, че Боби вярва в това, което говори. Той беше зарязал бележките си. Стана страстен, размахваше ръце сочеше с пръст, удряше с юмрук; слушателите отговаряха на силата на чувствата му и акламираха всяка пламенна фраза. Вали гледаше лицата им и разпозна израженията, които виждаше при стоенето си на сцената — млади мъже и жени зяпат опиянено, с широко отворени очи, зинала уста и светнало от обожание лице.

Никой не гледаше така Джийн Маккарти.

В някакъв момент Вали усети, че той и Бийп тихичко са пуснали плаката си ПРЕДАТЕЛ на пода.

Боби говореше за бедността.

— В Делтата на Мисисипи видях деца с издути от недохранване коремчета и с язви по лицето.

Той извиси глас.

— Не смятам, че това е приемливо!

— Индианците живеят в своите голи и оскъдни резервати с толкова малко надежда за бъдещето, че най-голямата причина за смъртността сред тийнейджърите е самоубийството. Според мен можем да се справяме по-добре! Хората от черните гета слушат още по-големи обещания за равенство и справедливост, докато се намират в същите западнали училища, свиват се в същите мръсни стаи и се борят с плъховете. Убеден съм, че Америка може да се справи по-добре от това!

Вали видя, че доближава кулминацията.

— Днес съм тук, за да ви помоля за помощ през следващите няколко месеца — продължи Боби. — Ако и вие смятате, че бедността е непочтена, дайте ми подкрепата си.

Те извикаха, че ще го направят.

— Ако и вие смятате, че е недопустимо в страната ни да гладуват деца, работете за кампанията ми.

Те отново изреваха „ура“.

— Вярвате ли като мен, че Америка е способна на нещо по-добро?

Те изреваха в знак на съгласие.

— Тогава се присъединете към мен — и Америка ще направи нещо по-добро!

Той се отдръпна от катедрата и тълпата пощуря.

Вали погледна Бийп. Можеше да каже, че и тя изпитва същото като него.

— Той ще спечели, нали? — каза той.