Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Точно когато Боби си връщаше някогашния огън, Джордж окончателно загуби илюзиите си за президента Джонсън след реакцията му на Комисията Кърнър, назначена, за да проучи причините за расовите безредици през дългото, горещо лято на 1967 година. Докладът не спестяваме нищо — според него причината за бунтовете бил расизмът на белите. Докладът остро критикуваше правителството, средствата за масова информация и полицията и настояваше за радикални действия в областта на жилищното настаняване, работните места и сегрегацията. Издадоха го като книжка и два милиона копия бяха продадени. Джонсън обаче просто отхвърли доклада. Човекът, който героично защити Закона за гражданките права от 1964 година и Закона за правото на глас от 1965 година — основата на издигането на негрите — се бе отказал от борбата.

Боби, взел решението да не се кандидатира, продължи да се измъчва от притеснения дали е постъпил както трябва — което беше типично за него. Говореше за това с най-старите си приятели и със случайни познати, с най-близките си съветници — включително Джордж — и с репортерите от вестниците. Започнаха да се носят слухове, че е променил решението си. Джордж нямаше да го повярва, докато не го чуе от самия Боби.

Вътрешнопартийните избори бяха местни състезания между хора от една и съща партия за това да бъдат нейните кандидати за президент. Първият такъв демократически избор се провеждаше в Ню Хампшър. Джийн Маккарти беше надеждата на младите, но не се представяше добре в проучванията на общественото мнение и се влачеше далече зад президента Джонсън, който искаше да бъде преизбран. Маккарти нямаше достатъчно пари. В Ню Хампшър се бяха стекли десет хиляди ентусиазирани млади доброволци, за да участват в кампанията му. Джордж и останалите сътрудници край масата в 21 с увереност очакваха резултатът от вечерта да бъде победа за Джонсън с огромна преднина.

Джордж гледаше към президентските избори през ноември с трепет. При републиканците водещият умерен човек, Джордж Ромни, се оттегли от надпреварата и разчисти пътя за откачения консерватор Ричард Никсън. Значи президентските избори със сигурност щяха да бъдат битка между Джонсън и Никсън, и двамата за войната.

Към края на мрачната гощавка Джордж бе повикан на телефона от един от щаба, който имаше резултата от Ню Хампшър.

Всички бяха сбъркали. Изходът беше напълно неочакван. Маккарти бе спечелил четиридесет и два процента от гласовете, изключително близо до четиридесет и деветте процента на Джонсън.

Джордж разбра, че Джонсън все пак може да бъде победен.

Изтърча нагоре и съобщи новините на Боби.

Реакцията на Боби бе мрачна.

— Твърде много е! — изкоментира той. — Как сега ще накарам Маккарти да се оттегли?

Тогава Джордж разбра, че Боби все пак ще се кандидатира.

Вали и Бийп отидоха на митинга на Боби Кенеди, за да го прекъснат.

И двамата му бяха ядосани. В продължение на месеци той отказваше да заяви, че се кандидатира за президент. Не мислеше, че може да спечели, и — те бяха убедени — нямаше куража да опита. И тъй Джийн Маккарти се впусна и се представи тъй добре, че имаше истински шанс да бие президента Джонсън.

Досега. Понеже Боби Кенеди обяви, че се кандидатира, и се включи, за да използва работата на поддръжниците на Маккарти и да грабне победата за себе си. Те го смятаха за циничен опортюнист.

Вали го презираше, а Бийп пламтеше от гняв. Отговорът на Вали бе по-умерен, понеже той виждаше политическата реалност зад личния морал. Базата на Маккарти се състоеше повече от студенти и интелектуалци. Беше се справил майсторски с това да превърне младите си последователи в доброволческа войска от предизборни агитатори, и това му даде неочакван от никого успех. Но щяха ли тези доброволци да бъдат достатъчни да го отведат в Белия дом? През цялото си детство беше слушал как родителите му отсъждат по тези въпроси и говорят за избори — не за източногерманските, които бяха измама, а за избори в Западна Германия, Франция и Съединените щати.

Подкрепата за Боби беше по-широка. Той привличаше негрите, които смятаха, че е на тяхна страна, и многобройната католическа работническа класа — ирландци, поляци, италианци и испаноговорящи. Вали ненавиждаше моралната повърхностност на Боби, но трябваше да признае — това вбесяваше Бийп — че Боби има по-голям шанс от Джийн да бие президента Джонсън.

Все пак бяха съгласни, че ще бъде правилно да освиркат Боби Кенеди тази вечер.