Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Нямам дрехи върху себе си!

— Понеже си се ебала с най-добрия приятел на годеника си.

Дейв откри, че гневните думи прикриваха болката му.

— Каза, че ще ми го обясниш. Очаквам това.

Бийп вдигна косата от лицето си.

— Виж сега, ревността не е на мода, нали така?

— И какво означава това?

— Обичам те и искам да се омъжа за теб, но харесвам и Вали, харесвам и това да съм в леглото с него, а пък любовта е свободна, нали така? Защо тогава да лъжем за това?

— Това ли е? — невярващо попита Дейв. — Това ли е твоето обяснение?

— По-кротко, човече, май още ме държи — обади се Вали.

— И двамата сте се друсали миналата нощ — така ли е станало?

Дейв изпита слаба надежда. Ако са го направили само веднъж…

— Тя те обича, човече. Просто си прекарва времето с мен, докато теб те няма, разбираш ли?

Надеждата на Дейв повяхна. Това не е единственият път. Вършеха го редовно.

Вали се изправи и нахлузи джинсите си.

— Краката ми стават по-големи нощно време — обяви той. — Странно.

Дейв не обърна внимание на упоените му приказки.

— Дори не казвате, че съжалявате — и двамата!

— Не съжаляваме — отговори Вали. — Искаше ни се и го направихме. Това не променя нищо. Никой вече не съблюдава верността. Всичко, от което се нуждаеш, е любов — не си ли разбрал тая песен?

Той съсредоточено загледа Дейв.

— Не знаеш ли, че имаш аура? Малко като ореол. По-рано не съм я забелязвал. Струва ми се, че е синя.

Дейв беше вземал ЛСД и знаеше, че има малка вероятност да измъкне нещо от Вали в това му състояние. Обърна се към Бийп, която май слизаше от облаците.

— Ти изпитваш ли съжаление?

— Не смятам, че сме извършили нещо нередно. Надраснала съм този начин на мислене.

— Значи би го направила отново?

— Дейв, не скъсвай с мен.

— Какво означава да скъсам? — ядосано произнесе Дейв. — Ние нямаме връзка. Ти се чукаш, с когото ти хареса. Живей така, ако искаш, но това не е брак.

— Трябва да зарежеш тези остарели идеи.

— Трябва да изляза от тази къща.

Гневът на Дейв се превръщаше в мъка. Той разбра, че е загубил Бийп — загубил я е заради наркотиците и свободната любов, заради хипи културата, която неговата музика е помогнала да се създаде.

— Трябва да се измъкна от теб.

Той се обърна.

— Не си тръгвай — настоя тя. — Моля те.

Дейв си излезе.

Хукна надолу по стълбите и изхвърча от къщата. Скочи в колата си и изхвърча с нея. За малко да прегази дългокосо момче, което се носеше по „Ашбъри“ с отсъстваща усмивка, определено не с ума си този следобед. Всички хипита да вървят по дяволите, мислеше си Дейв; особено Вали и Бийп. Не искаше да ги вижда отново.

Той разбра, че с Плъм Нели е свършено. Той и Вали бяха групата, и щом се бяха скарали, вече нямаше група. Е, така да бъде, помисли си Дейв. Днес щеше да започне соловата си кариера.

Видя телефонна будка и спря. Отвори жабката на колата и извади фишека с центове, който държеше там. Набра кантората на Морти.

Той вдигна.

— Здрасти, Дейв, вече говорих с търговеца на недвижими имоти. Предложих петдесет хиляди и се съгласихме на петдесет и пет, как ти се струва?

— Чудесни новини, Морти — отвърна Дейв. Звукозаписното студио щеше да му трябва за соловата му кариера. — Слушай, как се казваше телевизионният продуцент?

— Чарли Лаклоу. Стори ми се обаче, че се притесняваш да не би да се разпадне групата.

— Обаче вече не съм толкова притеснен от това — отвърна Дейв. — Уговори ми среща.

Към месец март бъдещето за Джордж и за Америка изглеждаше мрачно.

Джордж беше с Боби Кенеди в Ню Йорк на дванадесети март, четвъртък, деня на вътрешнопартийните избори в Ню Хампшър — първият голям сблъсък между съперничещите си кандидати на демократите. Боби вечеряше късно със стари приятели в модния ресторант 21 на Петдесет и втора улица. Докато той се хранеше на горния етаж, Джордж и останалите сътрудници ядяха на долния.

Джордж не напусна. Боби изглеждаше освободен, когато обяви, че няма да се кандидатира за президент. След „Офанзивата Тет“ Джордж написа реч, която открито нападаше президента Джонсън. За пръв път Боби не си наложи автоцензура, а си послужи с всички язвителни слова.

— Половин милион американски войници и седемстотин хиляди техни виетнамски съюзници, подкрепяни от огромни ресурси и от най-модерните оръжия, не могат да предпазят дори един град от атаките на неприятел, чиято численост е приблизително двеста и петдесет хиляди души!