Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Но за това беше още рано. Групата бе изключително популярна и най-накрая правеше истински пари.

— Не мога да го направя — отвърна той на Морти. — Това може да разбие групата, а аз не мога да рискувам с това, докато се справяме толкова добре.

— Да кажа ли на Чарли Лаклоу, че не се интересуваш?

— Да. С моите съжаления.

Пресякоха друг дълъг мост и навлязоха в хълмиста местност с овощни градини на по-ниските склонове — сливовите и бадемови дръвчета бяха разцъфнали в розово и бяло.

— Намираме се в долината на река Напа — обясни Морти. Той свърна в прашен, извиващ се нагоре страничен път. След километър и половина влезе през отворена порта и спря пред голямо ранчо.

— Това е първото в моя списък и е най-близкото до Сан Франциско — обясни Морти. — Не знам дали точно това си имал предвид.

Излязоха от колата. Мястото представляваше хаотично и дълго дървено здание. Явно в различни времена към главната сграда са били добавяни две или три пристройки. Те заобиколиха далечната страна и излязоха при впечатляваща гледка към долината.

— Уха — обади се Дейв. — На Бийп ще й хареса.

От мястото на постройката нататък се простираха обработени площи.

— Какво отглеждат тук? — попита Дейв.

— Грозде.

— Не искам да се занимавам със селско стопанство.

— Ти ще бъдеш наемодател. Тридесет акра се дават под аренда.

Влязоха вътре. Мястото беше оскъдно обзаведено със зле подбрани маси и столове. Нямаше легла.

— Тук живее ли някой? — попита Дейв.

— Не. Всяка есен гроздоберачите го ползват като спално помещение.

— Ако се нанеса…

— Собственикът на земята ще намери друго място за сезонните работници.

Дейв се огледа. Мястото беше порутено и занемарено, но красиво. Дървеният градеж изглеждаше солиден. Главната къща имаше високи тавани и елегантно стълбище.

— Не мога да дочакам Бийп да го види — произнесе той.

Главната спалня даваше същата зрелищна гледка към долината. Представи си себе си и Бийп — как стават сутринта, излизат заедно, правят кафе и закусват с две или три босоноги деца. Беше съвършено.

Имаше място за около шест стаи за гости. Големият самостоятелен хамбар, пълен със селскостопански машини, имаше точните размери за звукозаписно студио.

Дейв искаше да го купи незабавно. Каза си да не се въодушевява толкова скоро.

— Каква е началната цена? — попита той.

— Шестдесет хиляди долара.

— Много е.

— Две хиляди акра е, горе-долу пазарната цена за едно плодоносно лозе — обясни Морти. — Къщата я дават без пари.

— А и ще иска много работа.

— Ти го каза. Централно отопление, смяна на електрическата инсталация, изолации, нови бани и тоалетни… Можеш да похарчиш почти толкова, за да го приведеш във вид.

— Кажи сто хиляди долара без звукозаписното оборудване.

— Това са много пари.

Дейв се ухили.

— За щастие мога да си го позволя.

— Наистина можеш.

Когато излязоха, тъкмо паркираше един пикап. Човекът, който излезе, имаше широки рамене и обветрено лице. Приличаше на мексиканец, но говореше без акцент.

— Аз съм Дани Медина, тукашният фермер — представи се той и обърса ръце в джинсите си, преди да подаде ръка.

— Смятам да купя мястото — рече Дейв.

— Добре. Хубаво е да имаш съседи.

— Къде живеете, господин Медина?

— Имам къща в другия край на лозето — не се вижда, понеже е отвъд ръба на хребета. Вие европеец ли сте?

— Да, британец.

— Европейците обикновено харесват вино.

— Тук правите ли вино?

— Малко. Повечето от гроздето е за продан. Американците не харесват вино, освен италоамериканците, и те си го внасят. Повечето хора предпочитат коктейли или бира. Но виното ни е добро.

— Бяло или червено?

— Червено. Искате ли една-две бутилки за опит?

— Разбира се.

Дани бръкна в каросерията на пикапа, извади две бутилки и ги връчи на Дейв.

Дейв погледна етикета.

— Червено Дейзи Фарм? — произнесе той.

— Така се казва мястото, не ти ли казах? Дейзи Фарм — обади се Морти.

— Майка ми се казва Дейзи.

— Може би е знак — рече Дани и се качи във возилото си. — Успех! Докато Дани си тръгваше, Дейв каза:

— Мястото ми харесва. Да го купим.

Морти се възпротиви.

— Имам да ти показвам още пет!

— Бързам да се видя с годеницата си.

— Някое от другите места може да ти хареса още повече от това.

Дейв махна към лозовите насаждения.

— Има ли някое от тях такъв изглед?

— Не.

— Да се връщаме в Сан Франциско тогава.

— Ти си шефът.