Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Да!

— Какво означава този ред? „Четири пая с пръсти и риби“. Звучи като канибализъм.

— Дейв ми го обясни — започна Бийп. — В Англия има рибни заведения, които продават риба в палачинки и пържени картофи. Наричат го „риба и чипс“. „Четири“ значи „за четири пенса“.

— Ами „пай с пръсти?“

— Е, това е, когато момчето вкара пръста си във… вагината на момичето.

— А връзката?

— Означава, че ако си купил риба и пържени картофи на някое момиче, то ще ти позволи да я задоволиш с пръсти.

— Спомняш ли си дните, когато това беше дръзко? — носталгично произнесе Вали.

— Сега, слава Богу, всичко е различно — додаде Бийп. — Старите правила вече не се прилагат. Любовта е свободна.

— Сега оралният секс е на първата среща.

— Какво харесваш повече? — попита го Бийп. — Да правиш орален секс или да ти го правят?

— Труден въпрос!

Вали не беше уверен, че трябва да говори за това с годеницата на най-добрия си приятел.

— Но ми се струва, че ми харесва да ми го правят.

Не можа да удържи на изкушението да я попита:

— Ами ти?

— Предпочитам да го правя — отвърна тя.

— Защо?

Тя се поспря. За миг доби виновно изражение — вероятно и тя не бе сигурна, че трябва да обсъжда това, независимо от хипарските приказки за свободната любов. Бийп си дръпна силно от цигарата и избълва дим. Лицето й се проясни и тя продължи:

— Повечето момчета го правят толкова зле с уста, че да ти го правят никога не е толкова възбуждащо, колкото трябва да бъде.

Вали взе цигарата от нея.

— Ако можеше да кажеш на американските момчета какво трябва да знаят за това как да правят орален секс, ти какво би им казала?

Тя се засмя.

— Е, най-напред, не започвайте да лижете веднага.

— Не ли?

Вали беше изненадан.

— Мислех си, че всичко опира до лизането.

— Въобще не. Най-напред трябва да си нежен. Просто я целуни!

Тогава Вали разбра, че е загубен.

Той погледна краката на Бийп. Коленете й бяха плътно допрени едно до друго. Това защита ли беше? Или признак на възбуда?

Или и двете?

— Никое момиче не ми го е казвало — рече той и й върна цигарата.

Изпитваше неустоим прилив на сексуална възбуда. Изпитваше ли го и тя — или просто си играеше някаква игра с него?

Тя издърпа последния дим от цигарата и я захвърли в пепелника.

— Повечето момичета са твърде стеснителни да говорят за това какво харесват — продължи тя. — Истината е, че дори една целувка може да бъде твърде много, съвсем в началото. Всъщност…

Тя го погледна право в очите и в този момент той разбра, че и тя е загубена. Бийп произнесе с по-нисък глас:

— Всъщност ти можеш да я възбудиш само като дъхнеш върху нея.

— О, Боже мой.

— Още по-хубаво е да дъхаш върху нея през тъканта на бельото.

Тя леко се помръдна, най-после раздели колене и той видя, че под късата си пола носи бели гащета.

— Това е смайващо — дрезгаво произнесе той.

— Искаш ли да го опиташ? — продължи тя.

— Да — каза Вали. — Моля те.

Когато Джаспър Мъри се върна в Ню Йорк, той отиде да види госпожа Залцман. Тя му записа интервю с Хърб Гулд — за работа като проучвател в телевизионното новинарско предаване Днес.

Сега той беше нещо друго. Преди две години бе молител, отчаяно търсещ работа студент журналист, някой, на когото никой не дължеше нищо. Сега беше ветеран, излагал на опасност живота си заради САЩ. Беше по-възрастен и по-мъдър, и особено ония, които не се бяха сражавали, му дължаха нещо. Той получи работата.

Беше странно. Той бе забравил студеното време. Дрехите го дразнеха — костюм и бяла риза с яка с копчета, вратовръзка. Обикновените му делови обувки бяха толкова леки, та все си мислеше, че е бос. По пътя от апартамента си към работата се улавяше, че оглежда тротоара за скрити мини.

От друга страна, беше натоварен. В цивилния живот нямаше много от дългите, вбесяващи периоди на бездействие, типични за живота в армията — чакаш заповеди, чакаш транспорт, чакаш врага. От първия си ден на работа Джаспър провеждаше телефонни разговори, преглеждаше папки, търсеше информация из библиотеките и записваше предварителни интервюта.

В служебните помещения на Днес го очакваше лека изненада. Сам Кейкбред, старият му съперник от студентския вестник, работеше за програмата. Беше самостоятелен репортер — на него не му се беше налагало да си губи времето и да се сражава във война. За свое раздразнение Джаспър често трябваше да прави предварителни проучвания за историите, които после Сам щеше да разказва пред камерата.