Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Охо — рече тя. — Това беше изненадващо.

— Дойдох във Вашингтон, за да се боря за граждански права, но понасяната от черните несправедливост не е само въпрос на права — започна Джордж. Беше мислил дълго време за това. — Става дума и за жилищния въпрос, и за безработицата, и за войната във Виетнам, където млади черни мъже биват убивани всеки ден. В дългосрочна перспектива дори събитията в Москва и Пекин засягат живота на черните. Човек като доктор Кинг вдъхновява хората, но за да направиш нещо наистина добро, трябва да бъдеш изцяло политик.

— Предполагам, че има нужда и от двете неща — обобщи Верина и продължи да си наглася миглите.

Джордж си сложи най-хубавия костюм, което винаги го караше да се чувства по-добре. По-късно щеше да пие мартини, може би две. В продължение на седем години животът му беше неразривно свързан с този на Робърт Кенеди. Може би беше време да продължи напред.

— Минава ли ти изобщо през ума, че връзката ни е особена? — попита той.

Тя се разсмя.

— Разбира се! Живеем разделени и се виждаме веднъж на месец-два за луд страстен секс. И го правим в продължение на години!

— Един мъж може да прави като теб и да се среща с любовницата си при делови пътувалия — продължи Джордж. — Особено ако е женен. Това би било нормално.

— Идеята май ми харесва — каза тя. — Месо с картофи вкъщи, малко хайвер навън.

— Приятно ми е да бъда хайвер.

Тя облиза устни.

— Ммм, солено.

Джордж се усмихна. Реши, че няма повече да мисли за Боби тази вечер.

Започнаха новините по телевизията и Джордж усили звука. Очакваше заявлението на Боби да бъде първото съобщение, но имаше нещо по-голямо. По време на новогодишния празник, наричан от виетнамците Тет, Виетконг бяха започнали мощно настъпление. Бяха нападнали пет от шестте най-големи града, тридесет и шест провинциални столици и шестдесет малки градчета. Нападението изненада американските военни с размера си — никой не си беше представял, че партизаните са способни на операции в подобен мащаб.

Според Пентагона силите на Виетконг били отблъснати, но Джордж не го вярваше.

Говорителят заяви, че утре се очаквали нови големи удари.

Джордж се обърна към Верина:

— Чудя се какво ли ще направи това за кампанията на Джийн Маккарти.

Бийп Дюър убеди Вали Франк да държи политическа реч.

Най-напред той отказа. Беше китарист и се боеше, че ще изглежда глупаво, като някой сенатор, който пее поп песни пред хората. Той обаче произхождаше от политически ангажирано семейство и възпитанието не му позволяваше да бъде апатичен. Помнеше презрението на родителите си към онези в Западна Германия, които не протестираха срещу Берлинската стена и потисническото източногерманско правителство. Майка му твърдеше, че били виновни колкото комунистите. Вали осъзна, че ако не използва шанса да каже нещо в подкрепа на мира, той е лош колкото Линдън Джонсън.

Освен това намираше Бийп Дюър просто неустоима.

И й каза „да“.

Тя го взе с червения Додж Чарджър на Дейв и го откара до щаб квартирата на Джийн Маккарти в Сан Франциско. Там той говори на малка армия млади ентусиасти, прекарали деня да чукат по вратите на хората.

Почувства се нервен, когато застана пред публиката. Беше подготвил първото си изречение. Говореше бавно, но неофициално.

— Някои хора ми казаха, че не трябва да се меся в политиката, понеже не съм американец — изрече той с обичаен тон. После сви рамене и продължи: — Но за тези хора е окей, ако американци отиват във Виетнам и убиват хора, тъй че предполагам, че не е толкова зле един немец да дойде в Сан Франциско и просто да говори…

За негова изненада се понесоха бурен смях и аплодисменти. Може би щеше да мине добре.

Младите хора се стичаха да работят за кампанията на Маккарти от началото на офанзивата Тет. Всички бяха спретнато облечени. Момчетата бяха гладко избръснати и носеха средно дълга коса. Момичетата носеха плетени блузи и жилетки и обувки с нисък ток. Бяха променили външността си, за да убедят гласоподавателите, че Маккарти е подходящият президент не само за хипитата, но и за обикновените американци. Лозунгът им беше „Чист и спретнат за Джийн“.

Вали спря, привлече вниманието им, после докосна дългите си до раменете руси къдрици и продължи:

— Съжалявам за косата си.

Те отново се разсмяха и заръкопляскаха. Вали разбра, че това е просто шоубизнес. Ако си звезда, ще те харесват само задето си повече или по-малко нормален. На концертите на Плъм Нели публиката радостно викаше буквално на всичко, произнесено от Вали или Дейв в микрофона. Шегата ставаше десет пъти по-смешна, разказана от някоя знаменитост.