Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Аз не съм политик. Не мога да държа политическа реч… но според мен, приятели, вие сте чували колкото си искате такива.

— Вярно! — провикна се едно от момчетата и те се засмяха отново.

— Само че имам известен опит, разбирате ли? Живеех в комунистическа страна. Веднъж полицията ме хвана да пея песента на Чък Бери „Отново в САЩ“. Затова счупиха китарата ми.

Публиката се умълча.

— Това беше първата ми китара. Тогава имах само една. Счупиха китарата ми — разбиха сърцето ми. Значи, разбирате ли, аз познавам комунизма. Вероятно знам повече за него от Линдън Джонсън. Ненавиждам комунизма.

Той леко повиши глас.

— И продължавам да бъда против войната.

Те отново нададоха радостни възгласи.

— Знаете ли, някои хора вярват, че Иисус ще се върне на земята някой ден. Не знам дали са прави.

Хората се почувстваха неудобно и не знаеха как да приемат това. Тогава Вали продължи:

— Върне ли се в Америка, вероятно ще бъде наречен комунист.

Той хвърли поглед към Бийп, която се смееше заедно с останалите. Тя носеше пуловер и къса, но прилична пола. Косата й беше късо подстригана. Все пак беше секси — не можеше да го скрие.

— Иисус вероятно би бил арестуван от ФБР за антиамерикански прояви — продължи Вали. — Това обаче няма да го изненада — доста прилича на онова, което му се е случило при първото му идване на Земята.

Вали не беше подготвял нищо след първото си изречение и сега просто импровизираше, но те бяха във възторг. Той обаче реши да спре, докато все още се справя добре.

Беше подготвил завършека си:

— Просто дойдох тук, за да ви кажа едно нещо, и то е: благодаря ви. Благодаря ви от името на милиони хора по целия свят, които искат да приключат тази отвратителна война. Ние ценим тежката работа, която вие вършите тук. Продължавайте и се надявам Бог да ви даде победа. Приятна вечер.

Той се отдръпна от микрофона. Бийп дойде, хвана го за ръката и двамата заедно си излязоха през задната врата; виковете и аплодисментите не спираха. Щом седнаха в колата на Дейв, Бийп каза:

— Боже мой — беше блестящ! Трябва да се кандидатираш за президент!

Той се усмихна и сви рамене.

— Хората винаги са приятно изненадани, когато една поп звезда се окаже човешко същество. Това е всичко.

— Но ти говори искрено, а и беше толкова остроумен!

— Благодаря.

— Може би си го наследил от майка си. Не ми ли беше казвал, че тя се занимава с политика?

— Не в действителност. В Източна Германия няма нормална политика. Беше общински съветник преди комунистите да ударят. Между другото ти забеляза ли акцента ми?

— Съвсем малко.

— Боях се от това.

Той се притесняваше от произношението си. Хората го асоциираха с нацистите във военните филми. Опитваше се да говори като американец, но това беше трудно.

— Всъщност това е очарователно — продължи Бийп. — Щеше ми се Дейв да можеше да те чуе.

— Къде е той всъщност?

— Струва ми се, че е в Лондон. Мислех, че знаеш.

Вали сви рамене.

— Знам, че е някъде и се занимава с бизнеса. Той ще се появи веднага щом трябва да пишем песни, да правим филм или да тръгваме на турне. Мислех, че вие двамата ще се жените.

— Ще се женим. Просто още не сме стигнали дотам — той е толкова зает. Освен това родителите ми нямат нищо против да споделяме леглото, когато той е тук, тъй че ние не сме се засилили да се измъкнем от тях.

— Добре.

Стигнаха „Хайт-Ашбъри“ и Бийп спря колата пред къщата на Вали.

— Искаш ли чаша кафе или нещо друго?

Вали не знаеше защо го каза — то просто излезе.

— Разбира се.

Бийп изключи шумния двигател.

Къщата беше празна. Тами и Лиза помогнаха на Вали да преодолее мъката си от годежа на Каролин и той щеше да им бъде благодарен завинаги, но те бяха живели някакъв измислен живот, продължил точно колкото и ваканцията. Когато лятото премина в есен, те си тръгнаха от Сан Франциско и се прибраха у дома, за да постъпят в колеж — точно като повечето хипита през шестдесет и седма.

Преди да свърши, времето беше идилично.

Вали пусна новия албум на Бийтълс — Вълшебното тайнствено пътешествие — после направи кафе и сви цигара с марихуана. Седнаха на една гигантска възглавница — Вали с кръстосани крака, а Бийп подгънала крака под себе си. Подаваха си цигарата. Скоро Вали се понесе в отпуснатото настроение, което харесваше толкова много.

— Харесвам Бийтълс — каза той след малко. — Толкова са добри, проклетниците.

Бийп се закиска.

— Странни стихове — продължи Вали.