Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Джаспър работеше в областите на модата, престъпността, литературата и бизнеса. Направи проучване за бестселъра на сестра си Измръзване и за анонимния му автор. На основата на стила и на изживяванията от лагерите направи предположения кой от познатите съветски дисиденти може да го е написал; заключи, че може би е някой, за когото никой не е чувал.

После решиха да направят предаване за изненадващата операция на Виетконг, която наричаха „Офанзивата Тет“.

Джаспър все още бе гневен заради Виетнам. Гневът пламтеше дълбоко в него като затрупана пещ, но той не бе забравил нищо, най-малко заричането си да изобличи хората, които лъжеха американския народ.

Когато сраженията взеха да поутихват през втората седмица на февруари, Хърб Гулд нареди на Сам Кейкбред да планира обобщаващ репортаж и да прецени как офанзивата е променила хода на войната. Сам представи предварителните си заключения на редакторската среща, на която присъстваха всички, сред тях и проучвателите.

Сам заяви, че „Офанзивата Тет“ била загуба за северновиетнамците по три причини.

— Първо, комунистическите сили са получили общата заповед „Настъпвайте, за да постигнете окончателна победа“. Знаем го от документи намерени у заловени неприятелски войници. Второ, въпреки че в Хюе и Кхе Сан продължават сраженията, Виетконг се оказаха неспособни да удържат и един град. Трето, загубили са повече от двадесет хиляди души за нищо.

Хърб Гулд се огледа за коментари.

Джаспър беше много нископоставен в тази група, но не можеше да си мълчи.

— Имам един въпрос към Сам — обади се той.

— Давай, Джаспър — рече Гулд.

— На коя шибана планета живееш ти?

Грубиянството му предизвика миг на изненадана тишина. После Хърб попита спокойно:

— Много хора са скептични по отношение на това, Джаспър, но би ли обяснил защо — може би без неприличните думи?

— Сам току-що ни поднесе обясненията на президента Джонсън за „Тет“. Откога тази програма е станала пропагандна агенция на Белия дом? Не бива ли да оспорваме гледната точка на правителството?

Хърб не се противопостави.

— Как би я оспорил?

— Първо, намерените в пленници документи не бива да се вземат за чиста монета. Раздаваните на войниците писмени заповеди не са надежден източник за стратегическите цели на противника. В себе си държа превода: „Покажете най-голям революционен героизъм и преодолейте всички лишения и трудности“. Това не е стратегия, а приказки за повдигане на духа.

— Тогава каква е била целта им? — попита Хърб.

— Да демонстрират силата и проникването си и по този начин да деморализират южновиетнамския режим, нашите войски и американския народ. И те го постигнаха.

— Не овладяха нито един град — възрази Сам.

— Не им трябва да овладяват градовете — те вече са там. Как мислиш, че са се добрали до американското посолство в Сайгон? Те не са скочили там с парашут, а просто са свърнали покрай ъгъла! Вероятно са живеели в съседния квартал. Те не превземат градовете, понеже вече ги притежават.

— Ами третата точка на Сам — за жертвите им?

— Данните на Пентагона за неприятелските загуби не заслужават доверие — отвърна Джаспър.

— Би било сериозна стъпка нашето предаване да заяви на американския народ, че правителството лъже по въпроса.

— Всички, от Линдън Джонсън до пехотинеца на патрул в джунглата, лъжат за това, понеже на всичките им трябват големи бройки на убитите, за да оправдаят онова, което вършат. Аз обаче знам истината, понеже съм бил там. Във Виетнам всеки мъртвец го броят за убит неприятел. Хвърляш граната в бомбоубежището, избиваш всички вътре — двама млади мъже, четири жени, старец и бебе — и в официалния отчет това са осем мъртви виетконгци.

Хърб беше скептичен.

— Как можем да сме сигурни, че това е вярно?

— Попитайте който ветеран искате.

— Трудно е да се повярва.

Джаспър беше прав и Хърб го разбираше, но се притесняваше от заемането на такава силна позиция. Джаспър обаче прецени, че Хърб е готов да слуша.

— Вижте сега — започна той. — Вече са минали четири години, откак сме пратили първите сухопътни бойни части в Южен Виетнам. През цялото време Пентагонът докладва за победа след победа и Днес повтаря твърденията им пред американския народ. Ако сме имали четири години победи как тогава неприятелят е проникнал в сърцето на столицата и е обкръжил американското посолство? Ще си отворите ли очите?

Хърб беше замислен.

— Значи, Джаспър, ако ти си прав, а Сам бърка, каква ще бъде нашата история?