Кен Фоллетт - Прагът на вечността

На връщане Дейв започна да изпитва страхопочитание към проекта, с който се беше захванал.

— Май ще трябва да наема строител — започна той.

— Или архитект — каза Морти.

— Наистина? Само за да постегне сградата?

— Архитектът ще говори с теб за това какво искаш, ще направи планове, после ще пусне работата на търг на определен брой строителни фирми. На теория също така ще надзирава работата им — но моят опит ми показва, че те губят интерес.

— Окей — съгласи се Дейвид. — Познаваш ли някого?

— Искаш ли отдавна утвърдена фирма или някой млад и моден?

Дейв се замисли.

— Как ти звучи някой, който е млад и моден и работи за някоя утвърдена фирма?

Морти се разсмя.

— Ще поразпитам.

Стигнаха до Сан Франциско и скоро след пладне Морти свали Дейв пред семейния дом на Дюърови на „Ноб Хил“.

Майката на Бийп покани Дейв.

— Добре дошъл! — посрещна го тя. — Подранил си, което е чудесно само дето Бийп не е тук.

Дейв бе разочарован, но не и изненадан. Предположил беше, че ще прекара целия ден в оглеждане на имоти заедно с Морти, и беше казал на Бийп да го очаква късно следобеда.

— Предполагам, че е на училище — рече Дейв. Тя беше първокурсничка в Бъркли. Дейв знаеше — за разлика от родителите й — че тя учи много малко и е изправена пред опасността да се издъни на изпитите и да я изгонят.

Отиде в спалнята им и остави куфара на пода. Противозачатъчните хапчета на Бийп бяха на нощната масичка. Тя бе небрежна и понякога забравяше да ги взема, но Дейв нямаше нищо против. Забременееше ли, можеха да се оженят по бързата процедура.

Върна се долу, седна в кухнята с Бела и й разказа за Дейзи Фарм. Тя се зарази от ентусиазма му и много искаше да отиде и да разгледа мястото.

— Искаш ли да обядваш? — предложи му тя. — Щях да правя супа и сандвичи.

— Не, благодаря, в самолета изядох огромна закуска.

Дейв беше възбуден.

— Ще отида да кажа на Вали за Дейзи Фарм.

— Колата ти е в гаража.

Дейв седна в червения си Додж Чарджър и се придвижи на зигзаг от най-богатия до най-бедния квартал на Сан Франциско.

Според Дейв на Вали щеше да му хареса идеята за селска къща, където да живеят заедно и да правят музика. Щяха да разполагат с цялото необходимо им време, за да усъвършенстват записването. Вали нямаше търпение да работи с някой от новите осемпистови магнетофони — хората вече говореха за още по-големи шестнадесетпистови машини — но днешната по-сложна музика отнемаше повече време за записване. Студийното време беше скъпо и понякога музикантите се усещаха под натиск. Дейв смяташе, че е намерил разрешението.

Докато караше, в главата му изникна фрагмент от мелодия и той запя — „Всички отиваме в Дейзи Фарм“. Той се усмихна. Може би щеше да бъде песен. „Червено Дейзи Фарм“ щеше да бъде добро заглавие. Можеше да означава момиче, цвят или вид марихуана. Той запя: „Всички отиваме в Дейзи Фарм, където гроздът на лозницата виси“.

Той паркира до къщата на Вали в „Хайт-Ашбъри“. Предната врата беше отворена както винаги. Всекидневната на партера бе празна, но засипана с остатъци от предишната нощ — кутии от пица, мръсни чаши от кафе, пълни пепелници и празни бирени бутилки.

Дейв се разочарова, че Вали не е буден. Искаше да говори с него за Дейзи Фарм. Реши да го събуди.

Изкачи се по стълбите. Къщата бе тиха. Възможно бе Вали да е станал по-рано и да е излязъл, без да почисти.

Вратата на спалнята бе затворена. Дейв почука и я отвори. Влезе и запя:

„Всички отиваме в Дейзи Фарм“, после млъкна.

Вали седеше в леглото, явно изненадан.

До него върху матрака лежеше Бийп.

За момент Дейв бе твърде изненадан, за да говори.

Вали започна:

— Хей, човече…

Стомахът на Дейв се обърна, все едно се движеше в асансьор, който слиза твърде бързо. Изпита пристъп на паническа безтегловност. Бийп беше в леглото с Вали. Усещаше, че губи почва под краката си. Той глупаво запита:

— Какво е това, мамка му?

— Нищо, човече…

Изненадата се превърна в гняв.

— Какво говориш? Та ти си в леглото с годеницата ми! Как може това да бъде нищо?

Бийп приседна. Косата й беше оплетена. Чаршафът се смъкна от гърдите й.

— Дейв, нека ти обясним — започна тя.

— Окей, обяснявай — рече той и скръсти ръце.

Тя се изправи. Беше гола и съвършената красота на тялото й показа на Дейв със силата на удар в лицето, че я е загубил. Идеше му да заплаче.

Бийп продължи:

— Да пием кафе…

— Без кафе — отсече Дейв. Говореше рязко, за да се спаси от унижението на сълзите. — Просто ми обясни.