Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Направи го, Джак — повтори Смити.

Джак легна върху момичето — едрата му фигура закри по-голямата част от слабото й тяло. Явно му беше трудно да проникне. Останалите го насърчаваха и пускаха шеги. Джак направи мощен тласък и момичето изпищя.

Той се движи енергично около минута. Майката продължи да умолява, въпреки че Жълтура не си даваше труд да превежда. Бащата мълчеше, но Джаспър видя как по лицето му текат сълзи. Джак изръмжа един-два пъти, после спря и се изправи. По бедрата на момичето имаше кръв — яркочервена върху кожата й с цвят на слонова кост.

— Кой е следващият? — попита Смити.

— Аз — рече Дони и си разкопча ципа.

Джаспър излезе от храма.

Това не беше нормално. Всякакъв претекст да заставят бащата да проговори беше излишен — знаеше ли нещо, щеше да го каже, преди да са започнали изнасилването. Оправданията на Джаспър за хората от взвода се бяха изчерпали. Те бяха извън контрол. Генерал Уестморланд бе създал чудовище и преднамерено го бе пуснал на воля. Те бяха прекрачили разсъдъка. Не бяха дори животни — по-лошо от това, бяха побъркани, зли създания.

Невил го последва.

— Помни, Джаспър — изрече той. — Това е необходимо, за да спечелим сърцата и умовете на виетнамския народ.

Джаспър знаеше, че това е начинът на Невил да понася непоносимото, но все пак не можа да преглътне хумора в този момент.

— Защо не млъкнеш и не вървиш на майната си? — тросна се той и се отдалечи.

Не само той бе отвратен от сцената в храма. Около половината взвод бе наизлязъл и гледаше как селото гори. Над селото като наметало лежеше черен дим. Джаспър можеше да чуе как момичето пищи в храма, но след малко тя спря. Минути по-късно той чу изстрел, после още един.

Какво щеше да направи той по въпроса? Оплачеше ли се, нищо нямаше да се получи, само армията щеше да намери как да го накаже, задето е разбутал работите. „Но може би“, помисли си той, „все пак ще трябва да го направя“. Във всеки случай искаше да се върне в Щатите и да прекара остатъка от живота си в изобличаване на лъжците и глупаците, заради които се извърши тази жестокост.

Тогава от храма излезе Дони и отиде при него.

— Смити те вика — каза той.

Джаспър последва ефрейтора в храма.

Момичето лежеше на пода с дупка от куршум в челото. Джаспър забеляза и кървава следа от ухапване на малката й гърда.

И бащата беше мъртъв.

Майката стоеше на колене и явно молеше за милост.

— Още си девствен, Мъри — започна Смити.

Това значеше, че Джаспър още не е извършил военно престъпление.

Джаспър знаеше какво предстои.

— Застреляй жената — нареди Смити.

— Майната ти, Смити — отвърна Джаспър. — Ти я застреляй.

Лудия Джак вдигна автомата си и опря дулото на цевта във врата на Джаспър.

Изведнъж всички притихнаха и се вцепениха.

— Застреляй жената или Джак ще те застреля — продължи Смити.

Джаспър не се съмняваше, че Смити е готов да издаде заповедта и че Джак ще се подчини. И разбираше защо. На тях им трябваше и неговото съучастие. Убиеше ли жената, щеше да е виновен колкото тях и това нямаше да му позволи да създава неприятности.

Той се огледа. Всички очи бяха спрели върху него. Никой не протестираше или дори не изглеждаше притеснен. Той можеше да каже, че това е ритуал, който са изпълнявали и преди. Несъмнено го правеха с всеки новодошъл в отряда. Джаспър се питаше колко ли хора са отказвали да изпълнят заповедта и са загинали. Били са записани като загуби от неприятелски огън. Няма загуба.

— Не мисли твърде дълго, имаме работа за вършене — продължи Смити.

Джаспър знаеше, че и бездруго щяха да убият жената. Нямаше да я спаси, ако откажаше да го извърши той. Щеше да пожертва живота си за нищо.

Джак го побутна с автомата си.

Джаспър вдигна своя Ml6 и го насочи в челото на жената. Видя, че тя има тъмнокафяви очи и малко сиво в черната си коса. Тя не се отмести от оръжието му, дори не примигна, но продължи да моли с неразбираеми думи.

Джаспър докосна пластината от лявата страна на автомата и я премести от „Предпазител“ на „Полуавтоматична“ — това позволяваше по един изстрел.

Ръцете му не трепереха.

Той дръпна спусъка.

Джаспър Мъри изкара две години в армията — една година обучение в САЩ и една година война във Виетнам. Уволни се през януари 1968 година, без даже да са го ранили. Чувстваше се късметлия.

Дейзи Уилямс плати, за да лети той до Лондон и да види семейството си. Сестра му Ана вече беше директор на редакцията в издателство Роули. Най-накрая се омъжи за Ханк Ремингтън, който се оказа по-издръжлив от повечето поп звезди. Къщата на „Грейт Питър“ беше странно тиха — всички младежи се бяха изнесли и там останаха само Дейзи и Лойд. Той сега беше министър в лейбъристкия кабинет и рядко си идваше вкъщи. Етел почина през януари и погребението й бе извършено часове преди Джаспър да полети за Ню Йорк.