Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Заедно с останалите той последва шума към средата на селцето. Там намериха малко обредно езерце с лотосови цветове пред малък дин, сградата, център на живота на селото — храм, място за съвещания и училище.

Вътре намериха будистки монах с бръсната глава, седнал с кръстосани крака на пода от утъпкана пръст; той биеше по дървена риба, дълга близо метър. Видя ги как влизат, но не ги спря.

Имаха един войник, който говореше малко виетнамски — бял американец от Айова, но му викаха Жълтура. Смити му нареди:

— Жълтур, попитай тесноокия къде са тунелите.

Жълтура кресна на монаха на виетнамски. Мъжът не му обърна внимание и продължи да бие барабана.

Смити кимна на Лудия Джак, който пристъпи напред и ритна монаха в лицето с тежката военна обувка за действия в джунглата, модел М-1966. Човекът падна назад, от устата и носа му рукна кръв, а барабанът и пръчката отлетяха в обратната посока. Странно, но той остана безмълвен.

Джаспър преглътна. Беше виждал как изтезават партизани от Виетконг за сведения — нещо обичайно. При все че не го харесваше, смяташе, че е разумно — та те искаха да го убият. Всеки мъж над двадесет години, заловен в тази зона, вероятно беше от партизаните или ги подкрепяше активно; Джаспър приемаше, когато ги измъчваха, дори и когато нямаше доказателство, че въобще са се били с американците. Монахът можеше и да прилича на невоюващ, но Джаспър беше виждал как десетгодишно момиченце хвърля граната в паркиран хеликоптер.

Смити вдигна монаха и го задържа изправен, с лице към войниците. Очите му бяха затворени, но дишаше. Жълтура отново го запита.

Монахът не отговори.

Лудия Джак взе дървената риба, хвана я за опашката и взе да бие монаха с нея. Удряше го по главата, по раменете, по гърдите, слабините и коленете, като всеки път спираше, та да може Жълтура да го попита.

Джаспър вече наистина се чувстваше зле. Като просто наблюдаваше това, той извършваше военно престъпление, но го притесняваше не толкова незаконността — знаеше, че когато американските военни следователи проучват обвинения в жестокост, винаги намират недостатъчно доказателства. Просто според него този монах не го заслужаваше. На Джаспър му призля и той се извърна.

Не обвиняваше хората. На всяко място, във всяко време, във всяка страна имаше мъже, които биха извършили това при съответните условия. Джаспър обвиняваше офицерите, които знаеха какво става и не правеха нищо, генералите, които лъжеха пресата и хората във Вашингтон, а най-много политиците, които нямаха смелостта да се изправят и да кажат — „това е неправилно“.

Миг по-късно Жълтура се обади:

— Стига, Джак, тоя е мъртъв.

— Мамка му — обобщи Смити. Той пусна монаха, който се стовари безжизнен на земята. — Трябва да намерим шибаните тунели.

Ефрейтор Дони и още четирима дойдоха в храма, помъкнали трима виетнамци — мъж и жена на средна възраст и момиче на петнадесетина години.

— Това семейство е смятало, че ще може да се скрие от нас в навеса за кокосови орехи.

Тримата виетнамци ужасено гледаха тялото на монаха — окървавените дрехи; лицето, превърнато в безформена каша, която не изглеждаше човешки.

Смити започна.

— Кажи им, че и те ще изглеждат така, ако не ни покажат тунелите.

Жълтура преведе. Селянинът отговори.

— Казва, че в селото нямало тунели — обясни Жълтура.

— Лъжлив проклетник — процеди Смити.

— Да я…? — попита Джак.

Смити се замисли.

— Оправи момичето, Джак — каза той. — Нека родителите гледат.

Джак изглеждаше готов. Разкъса дрехите на момичето и то закрещя.

Събори я на земята. Тялото й беше бледно и слабо. Дони я държеше. Джак извади члена си, вече наполовина възбуден, и го потърка, за да го втвърди.

Джаспър отново бе ужасен, но не и изненадан. Изнасилванията не бяха масови, но се извършваха твърде често. Хората от време на време съобщаваха за това — обикновено когато бяха нови във Виетнам. Армията разследваше и намираше, че твърденията не били подкрепени от достатъчно доказателства, което означаваше, че всички останали войници са казали, че не искат неприятности, че така и така не са видели нищо, и работата приключваше там.

По-възрастната жена заговори — порой от истерични, умолителни думи. Жълтура преведе:

— Казва, че момичето било девствено и наистина било само дете.

— Не е дете — възрази Смити. — Виж черните косми на оная й работа.

— Майката се кълне във всички богове, че тук няма тунели. Казва, че не била подкрепяла Виетконг, понеже била селският лихварин, но Чарли й забранил.