Кен Фоллетт - Прагът на вечността

„В тази скапана война винаги става така“, рече си Джаспър. „Чарли ни вижда, но ние не го виждаме. Той удря и бяга. На следващия ден снайперистът плеви оризовата нива и заявява, че е обикновен селянин, който не може да различи предния от задния край на автомата Калашников“.

Докато чакаше, се замисли за дома. Можех да работя за Западна поща, представи си той; да седя в удобната зала на общинския съвет и да дремя, докато някой съветник нарежда за опасностите от недостатъчното улично осветление, а не да се потя в някаква оризова нива и да се чудя дали в следващите няколко секунди няма да ме удари куршум.

Замисли се за семейството и за приятелите си. Сестра му Ана стана голяма фигура в света на книгите, след като откри блестящ руски писател дисидент; публикуваха го под името Иван Кузнецов. Иви Уилямс, някога по юношески влюбена в Джаспър, бе филмова звезда и живееше в Лос Анджелис. Дейв и Вали бяха рокзвезди и милионери. Джаспър пък беше пехотинец от губещата страна в жестока и глупава война на две хиляди километра от никъде.

Чудеше се за антивоенното движение в Щатите. Напредваха ли? Или хората все още се подвеждаха по пропагандата, че всички протестиращи са комунисти и наркомани, които искат да унищожат Америка? През следващата, 1968 година, щеше да има президентски избори. Щеше ли Джонсън да бъде победен? Щеше ли победителят да спре войната?

Хеликоптерът кацна и Джаспър преведе хората с носилките през джунглата до мястото на експлозията. Помнеше ориентирите си и лесно намери взвода. Щом пристигнаха, от отношението на застаналите наоколо хора той можа да разбере, че всички пострадали са мъртви. Хората от медицинската евакуация щяха да откарат обратно пет чувала с трупове.

Оцелелите беснееха.

— Тоя тесноок ни набута право в някакъв проклет капан — обади се ефрейтор Дони. — Това да не е някаква преебавка?

— Преебавка първо качество — включи се Лудия Джак.

Както обикновено, Невил се преструваше на съгласен, докато всъщност изтъкваше обратното.

— Глупавото хлапе сигурно си е мислило, че можем да го убием, когато вече нямаме нужда от него — започна той. — Твърде глупаво, та да разбере, че сержант Смити предвиждаше да го вземе със себе си във Филаделфия и да го изучи в колеж.

Никой не се засмя.

Джаспър каза на Смити за селяните в оризовата нива.

— Нашето село трябва да е в оная посока — заключи Смити.

Ротата се върна с телата до хеликоптера. След като отлетя, Дони се обърна с огнехвъргачка M2, заля оризището с напалм и за няколко минути изгори всичко.

— Добра работа — рече Смити. — Сега знаят, че ако се върнат, няма да имат какво да ядат.

Джаспър се обърна към него.

— Може би хеликоптерът е предупредил селяните. Вероятно ще намерим мястото празно.

„Или“, мина през ума на Джаспър, „можеше да има засада“; не го каза обаче.

— Празно ли е, окей — отвърна сержантът. — Тъй и тъй ще го изравним със земята. А и според разузнаването имало тунели. Трябва да ги намерим и да ги разрушим.

Виетнамците прокопаваха тунели от началото на войната с французите през 1946 година. Под джунглата имаше в буквалния смисъл на думата стотици километри коридори, складове за муниции, спални, кухни, работилници и даже болници. Бяха трудни за разрушаване. Водни капани на равно разстояние един от друг защитаваха обитателите им от прогонване с дим. Въздушните бомбардировки обикновено пропускаха целите. Единственият начин да бъдат ударени беше отвътре.

Но най-напред човек трябваше да намери тунела.

Сержант Смити поведе взвода по пътечка от оризището през малко насаждение с кокосови палми. Щом излязоха от тях, можаха да видят селото — около стотина къщи над обработените полета. Нямаше признаци на живот, но въпреки това навлязоха предпазливо.

Мястото изглеждаше изоставено.

Войниците отиваха от къща на къща и крещяха „Диди мау!“ — виетнамските думи за „Излизай!“. Джаспър надникна в една къща и видя светилището, центъра на повечето виетнамски домове — свещи, свитъци, съдинки с тамян и стенни украси, посветени на семейните предци. После ефрейтор Дони вкара в употреба огнехвъргачката. Стените на постройката бяха изплетени от бамбук и уплътнени с кал, а покривът бе от палмови листа — напалмът бързо я възпламени цялата.

Запътил се към центъра на селището, с готово за стрелба оръжие, Джаспър с изненада чу ритмично потропване. Осъзна, че слуша биенето на барабана — вероятно мо, кух дървен инструмент, който биеха с пръчка. Предположи, че някой го е използвал, за да предупреди селяните да бягат. Но защо продължаваше да удря?