Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Малко след полунощ хората започнаха да се разотиват. Вали се запъти към дома и докато не стигна дотам, не забеляза, че Тами и Лиза са с него.

— Имате ли къде да прекарате нощта? — попита ги той.

— Можем да спим в парка — произнесе Тами с тексаския си акцент.

— Можете да спите на пода ми, ако искате — предложи Вали.

— Искаш ли да спиш с някоя от нас? — попита го Лиза.

— Или и с двете? — намеси се Тами.

Вали се усмихна.

— Не. В Берлин имам приятелка, Каролин.

— Вярно ли е? — попита Лиза. — Четох го във вестника, но…

— Вярно е.

— И имаш малка дъщеричка?

— Сега е на три. Казва се Алис.

— Но вече никой не вярва във верността и такива дивотии, нали? Особено в Сан Франциско. Всичко, от което се нуждаеш, е любов, нали така?

— Лека нощ, момичета.

Изкачи стълбите до спалнята, която ползваше обикновено, и се съблече. Можеше да чуе как момичетата се движат долу. Легна си веднага след един и половина — ранно време през нощта за един музикант.

По това време обичаше да чете и да препрочита писмата на Каролин. Утешаваше се, когато мислеше за нея, и често заспиваше, като си представяше, че тя е в ръцете му. Настани се на матрака, облегнат на опряна на стената възглавница, и придърпа чаршафа под брадичката си. После отвори плика.

Зачете:

Скъпи Вали…

Странно. Обикновено тя пишеше „Мой любими Вали“ или „Любов моя“.

Знам, че това писмо ще ти причини болка и мъка, толкова тъгувам за това, че сърцето ми почти се пръска.

Какво можеше да е станало? Той зачете бързо.

Ти избяга преди четири години и няма надежда да бъдем заедно в обозримото бъдеще. Аз съм слаба и не мога да прекарам целия си живот сама.

Тя приключваше връзката им — късаше с него. Най-малко това бе очаквал.

Аз срещнах един човек, добър човек, който ме обича.

Имаше си приятел! Това бе още по-зле. Беше предала Вали. Той започна да се ядосва. Лиза имаше право — вече никой не вярваше във верността и подобни дивотии.

Одо е пастор в църквата „Света Гертруда“ в „Берлин-Митте“.

— Някакъв проклет свещеник! — високо изрече Вали.

Той ще обича и ще се грижи за детето ми.

— Нарича я „детето ми“, но Алис е и мое дете!

Ние ще се оженим. Родителите ти са разстроени, но не са спрели да се държат мило с мен, както правят с всички. Дори сестра ти Лили опитва да разбере, въпреки че й е трудно.

„Бас ловя, че й е трудно“, рече си Вали. Лили щеше да удържи най-дълго.

Ти ме направи щастлива за кратко време и ми даде безценната ми Алис, и затова аз винаги ще те обичам.

Вали усети горещи сълзи по бузите си.

Надявам се, че в бъдеще ще намериш в сърцето си сили да простиш на мен и на Одо и че някой ден ще можем да се срещнем като приятели, може би когато сме стари и посивели.

— Може би в ада — изкоментира Вали.

Вратата се отвори и влязоха Тами и Лиза.

Зрението на Вали бе замъглено от сълзите, но му се стори, че и двете бяха голи.

— Какво става? — попита Лиза.

— Защо плачеш? — попита Тами.

— Каролин скъсва с мен. Ще се омъжва за пастора — отговори Вали.

— Толкова съжалявам — отбеляза Тами, а Лиза добави:

— Горкичкият.

Вали се срамуваше от сълзите си, но не можеше да ги спре. Захвърли писмото, обърна се и се зави с чаршафа през глава.

Те влязоха в леглото от двете му страни. Той отвори очи. Тами, застанала срещу него, нежно докосна сълзите по лицето му с пръст. Зад него Лиза притисна топлото си тяло към гърба му.

— Не искам това — успя да промълви той.

— Не бива да бъдеш самичък и толкова тъжен. Ние само ще те гушнем. Затвори очи — каза му Тами.

Той се подчини и затвори очи. Мъката му бавно се превърна във вцепенение. Умът му се опразни и той задряма.

Когато се събуди, Тами го целуваше в устата, а Лиза смучеше пениса МУ.

Той се люби и с двете една след друга. Тами беше нежна и сладка; Лиза — енергична и страстна. Той им бе благодарен, задето го утешиха в скръбта му.

Независимо от това, колкото и да опитваше, не можа да достигне оргазъм.

Минното куче се уморяваше.

Беше слабовато виетнамско хлапе само по памучен къс панталон. Според Джаспър Мъри трябва да беше към тринадесетгодишен. Момчето бе дотам глупаво, та да излезе в джунглата да събира орехи тази сутрин точно когато взвод от рота „Д“ — „Десперадос“ — излизаше на задача.

Ръцете му бяха вързани зад гърба и завързани с тридесетметрова корда за колана на ефрейтора. Момчето вървеше по пътеката пред останалите. Сутринта обаче бе дълга, той все още беше дете, заплиташе стъпки и неумишлено караше хората да се изравняват с него. Станеше ли това, сержант Смити хвърляше по него патрон, удряше го по главата или гърба, хлапето проплакваше и забързваше.