Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Е, Етел, виждам, че пробута своя Законопроект за содомията. Поздравления.

— Благодаря, Фиц — отвърна тя.

Сега Дейв си припомни. Това беше граф Фицхърбърт, някогашният собственик на голямата къща Тай Гуин в Абъроуен — днес Педагогически колеж.

— Неприятно ми е да науча, че си болна, скъпа — продължи Фиц. Изглежда беше привързан към нея.

— Няма да се превземам с теб — отвърна му Етел. — Не ми остава много. Вероятно няма да ме видиш повече.

— Това ме натъжава неизразимо.

За изненада на Дейв по набръчканото лице на стария граф се търкулнаха сълзи и той извади от джобчето на сакото си голяма бяла кърпа, за да си избърше очите. И сега Дейв си спомни, че при предишната им среща го порази едва овладяната вълна на силно чувство.

— Радвам се, че те познавах, Фиц — каза му Етел с тон, който намекваше, че той може и да е смятал противното.

— Наистина ли? — попита Фиц. После, за смайване на Дейв, продължи:

— Никого не съм обичал тъй, както обичах теб.

— И аз изпитвам същото — довърши тя и увеличи изненадата на Дейв. — Мога да го кажа сега, когато скъпият ми Бърни го няма. С него бяхме сродни души, но ти бе нещо различно.

— Толкова се радвам.

— Само за едно нещо съжалявам — продължи Етел.

— Знам какво е то — каза Фиц. — Момчето.

— Да. Ако имам предсмъртно желание, то е да стиснеш ръката му.

Дейв се чудеше кой ли може да бъде „момчето“. Най-вероятно не беше той.

— Знаех, че ще ме помолиш за това — каза графът.

— Моля те, Фиц.

Той кимна.

— На моята възраст трябва да мога да си призная, когато съм сгрешил.

— Благодаря ти — отвърна му тя. — Като го знам, мога да умра щастлива.

— Надявам се да има задгробен живот — рече той.

— И представа си нямам — рече Етел. — Сбогом, Фиц.

Старецът с мъка се наведе над количката и я целуна по устните. Отново се изправи и промълви:

— Прощавай, Етел.

Дейв подкара количката.

Минута по-късно той попита:

— Това беше граф Фицхърбърт, нали?

— Да — потвърди Етел. — Той е твой дядо.

Момичетата бяха единственият проблем на Вали.

Млади, красиви и привлекателни по един завършен начин, който му изглеждаше изключително американски, те се събираха пред вратата му с десетки, пламнали от желание да се любят с него. Фактът, че оставаше верен на приятелката си в Източен Берлин, явно го правеше още по-желан.

— Купете си къщи — каза Дейв на останалите от групата. — Така, когато балонът се спука и никой вече не иска Плъм Нели, поне ще имате къде да живеете.

Вали започваше да осъзнава, че Дейв е много умен. Откак основа двете компании — Нели Рекърдс и Плъм Пъблишинг — групата печелеше много повече пари. Вали все още не беше милионерът, който си представяха хората, но щеше да бъде след идването на авторските права от За Ваше удоволствие тази вечер. Междувременно най-накрая можеше да си позволи да си купи собствен дом.

В началото на 1967 година си взе викторианска къща с еркери в Сан Франциско, на улица „Хайт“ до ъгъла с „Ашбъри“. В този квартал цените на собствеността бяха спаднали заради дългогодишна битка около предполагаема магистрала, която тъй и не бе построена. Ниските наеми привлякоха студенти и други млади хора. Те създадоха небрежна среда, която пък привлече музиканти и актьори. Тук живееха хора от Грейтфул Дед и Джеферсън Еърплейн. Беше обичайно човек да среща рокзвезди и Вали можеше да се движи почти като обикновен човек.

Дюърови, единствените познати му хора в Сан Франциско, очакваха той да изтърбуши къщата и за я модернизира, но според него старомодните тавани с декоративни панели и дървените ламперии бяха хубави и той задържа всичко — само го боядиса бяло.

Направи две луксозни бани и кухня с машина за миене на съдове.

Купи телевизор и музикална уредба по последна дума на техниката. Иначе взе малко обикновени мебели. Постави килими и възглавници на лакираните дървени подове, матраци и окачалки за дрехи в спалните. Имаше само шест столчета от вида, използван от китаристите в звукозаписните студиа.

Камерън и Бийп Дюър бяха студенти в Бъркли, подразделението на Калифорнийския университет в Сан Франциско. Кам бе особняк — обличаше се като мъж на средна възраст и беше по-консервативен от Бари Голдуотър. Бийп обаче бе готина — тя запозна Вали с приятелите си, някои от които живееха в квартала.

Той живееше тук, когато не обикаляше с групата или не записваше в Лондон. В къщата повечето време прекарваше в свирене на китарата. Да свириш с лекотата, с която той го правеше на сцената, изискваше голямо умение и той не пропускаше ден без поне два часа упражнения. След тях работеше по песните — опитваше акорди, събираше фрагменти от мелодии и се стараеше да прецени кое е чудесно и кое — просто напевно.