Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Лили бе зашеметена. Родителите й го бяха предвидили! Не й казаха нищо. Как можеха да са толкова безсърдечни?

Или просто бяха по-разумни? Тя не искаше да го повярва.

— Ние искаме да се оженим — обяви Одо.

— Не! — изправи се и викна Лили.

Одо продължи:

— И се надяваме, че всички вие ще ни дадете благословията си — Мод, Вернер, Карла и най-вече Лили, която е била такъв всеотдаен приятел на Каролин в годините на изпитания.

— Вървете по дяволите — изсъска Лили и напусна помещението.

Следван от множество фотографи, Дейв Уилямс возеше баба си в инвалидната й количка по площада пред сградата на парламента. Директорът по рекламата на Плъм Нели бе уведомил вестниците, тъй че Дейв и Етел очакваха камерите и позираха заедно в продължение на десет минути. После Дейвид произнесе — „Благодаря ви, господа“ и сви в паркинга на Уестминстърския дворец. Спря се на Входа на перовете, помаха за още една снимка и след това подкара количката в Камарата на лордовете.

Разпоредителят поздрави:

— Добър ден, милейди.

Баба Етел, баронеса Лекуит, имаше рак на белите дробове. Вземаше силни лекарства, за да успокоява болката, но умът й бе ясен. Все още можеше да върви по малко, но бързо губеше дъх. Имаше пълното основание да се оттегли от политиката. Днес обаче Камарата на лордовете обсъждаше Законопроекта за сексуалните престъпления от 1967 година.

Етел се чувстваше силно ангажирана с това, отчасти заради хомосексуалния си приятел Роберт. За изненада на Дейв баща му, когото той смяташе за закостенял човек, също подкрепяше страстно промяната на закона. Лойд беше видял нацисткото преследване на хомосексуалистите и никога не го забрави, въпреки че отказваше да обсъжда подробности.

Етел нямаше да участва в дебатите — бе твърде болна за това — но беше решена да гласува. А решеше ли Ет Лекуит нещо, с нищо не можеше да бъде спряна.

Дейв я прекара по коридора на входа, който представляваше и съблекалня. Всяка окачалка за дрехи имаше розово въженце, на което се очакваше перовете да окачват мечовете си. Камарата на лордовете дори не си даваше вид, че се движи в крак с времето.

В Британия бе престъпление един мъж да осъществи сексуално сношение с друг мъж и всяка година стотици такива хора биваха изправяни пред съда, затваряни и — най-лошото — унижавани в пресата. Обсъжданият днес законопроект щеше да направи законен интимния хомосексуален акт по взаимно съгласие между двама пълнолетни.

Въпросът беше спорен и законопроектът не бе популярен сред мнозинството, но настроението се беше обърнало в полза на реформата. Законопроектът имаше шанс, но поддръжниците му се бояха от ответна реакция в последната минута — оттук и решимостта на Етел да гласува.

Тя се обърна към Дейв:

— Защо толкова настояваше ти да ме доведеш на тези дебати? Никога не си се интересувал много от политика.

— Лу, нашият барабанист, е гей — обясни Дейв и си послужи с американската дума. — Веднъж бях с него в кръчмата Златният рог, когато там нахлу полицията. Толкова бях отвратен от държането на ченгетата, че оттогава търся начин да покажа, че съм на страната на хомосексуалистите.

— Говори добре за теб — рече Етел и след това добави със заядливостта на напредналата си възраст:

— Радвам се да видя, че кръстоносният дух на предците ти не е бил съвсем изличен от рокендрола.

Плъм Нели бяха по-успешни от всякога. Бяха издали концептуалния албум За Ваше удоволствие тази вечер. Той представяше запис на представление с групи, свирещи в различни жанрове — старовремски мюзикхол, фолк, блус, суинг, госпъл, мотаун; всъщност всичко изпълнявано от Плъм Нели. Продаваше се с милиони по целия свят.

Един полицай помогна на Дейв да изкачи количката по някакви стъпала. Дейв му благодари и се запита дали човекът не е участвал в полицейска акция срещу някое гей заведение. Стигнаха кулоарите на Камарата и Дейв докара Етел до прага на заседателната зала.

Тя беше планирала това и си издейства разрешението на председателя на Камарата да се появи в инвалидна количка. На Дейв обаче не позволиха да я вкара вътре, тъй че почакаха един от приятелите й да я забележи и да поеме количката.

Дебатите вече се водеха и перовете седяха на червените кожени седалки от двете страни на залата — украсите й изглеждаха смехотворно пищни, като в дворец във филм на Уолт Дисни.

Един от представителите говореше и Дейв се заслуша.

— Този законопроект е харта на обратните и ще насърчи тази най-долна твар, мъжката проститутка — помпозно заяви мъжът. — Това ще увеличи изкушението, което стои на пътя на младите.